Nous protégeons ceux qui ne peuvent pas se protéger eux-même.

Age :
22.

Арайъти не познава истинските си родители. До 5 годишна възраст тя живее в дом за сираци, а след това благородно семейство я осиновява. Благородно, благородно, колко да е благородно? Семейството се занимава с мафията, но това е само за прикрие над това, което вършат наистина. 
Останалата половина от детството й минава що годе нормално, без никакви проблеми, но когато навършва 16, като гръм от ясно небе й съобщават, че са ловци на същества, които си е мислела, че съществуват само в приказките. Мисли ги за луди, но не след дълго се убеждава в противното. Започват трескави тренировки, за да може да се справи с което и да е същество.
Преди 5 години
Госпожица Лейхи не можеше да повярва на това, което съдбата й бе подготвила. Баща й излезе една вечер на лов и така и не се върна повече, а на следващият ден се появи ново момче в училище, което беше обект на желания на повечето момичета. 
***
- Направиш ли го още веднъж ще ти сритам задника! - извика момичето, срещу приятеля си и размаха пръст пред лицето му.
- Какво? Не ми казвай, че не ти хареса охлаждащата процедура! - засмя се той, като прегърна момичето си. Беше му забавно, а сега имаше и извинение да я прегърне или още малко види и гола. 
***
Арайъти стоеше срещу Зед и очите й всеки момент щяха да изскочат. Той беше чудовище. Той беше едно от онези същества. Той беше убил баща й, а тя ... Тя му се бе доверила. Бе пуснала вълка право в кошарата.