Before few weeks

First topic message reminder :

Завистта беше един от най-силните смъртни грехове. Често се издигаше над останалите шест гряха. А истината беше, че можеше да търпи много малко от тях. Може би Похотта беше единствената с която му харесваше да прекарва ценното си време. В момента стоеше, на неговото сепаре в бара си и оглеждаше човешките момичета. Знаеше, че с едно щракване на пръстите можеше да има всяка една от тях.  Но не си заслужаваше, те бяха забавления за няколко нощи най-много една седмица.
Отпи от питието си и плъзна празната чаша по плота на масата. Погледна към едната сервитьорка и кимна леко. Беше достатъчен знак, за да знае какво да направи. Гледаше я как отнася чашата и се загледа в нищото. Музиката не беше точно от любимите му стилове но пък привличаше все повече и повече млади хора - млади души от които да се храни. Хранеше се от човешката завист. Прекарваше по няколко часа на ден, за да поддържа тялото си в този вид.
Стана от мястото си и тръгна бавно към дансинга. Трябваше, да се раздвижи малко да събере малко погледи към себе си. Вървеше между танцуващите младежи. Плъзна длани по дългите и хубави крака на едно момиче. Не го интересуваше дали тя си имаше приятел или не така или иначе можеше да го смаже като малко бубулечка. Погледа му се прикова към едно тъмнокосо момиче което стоеше встрани от тълпата. Усмихна се и тръгна към нея. Покрай него мина една сервитьорка и той взе питиетата от таблата й. Спря се пред момичето и й подаде едната чаша.
- Сладурче, надявам се тази вечер да си тук сама.

- Така ми е добре. Не ми трябва да съм друго.
Успя въпреки всичко, освен да осъзнае какво щеше да й предстои, но и да забележи едно доста познато лице. Беше едно доста хубаво момиче, на пръв поглед, но ужасно досадно и хвалещо се дразнителче, което беше вече новият обект на внимание. Разбира се, момичето се бе направило, че не бе видяло Анастасия, макар че погледите им се бяха засекли за малко. Това малко й беше достатъчно на нашата героиня да види с каква злоба я гледаше. Завиждаше и това й харесваше. Знаеше дори причината.
И изведнъж си създаде нова цел в живота. Да я накара да умре, буквално, да се удави в злобата си, в завистта си. Нямаше как да прикрие похотливата усмивка от лицето си. Коварният й план можеше да бъде различен от всеки, без момичето, тъй като то се бе обърнало на другата страна и просто нямаше как да види Анастасия, която би умряла от смях точно в този момент, но наистина се въздържа и се върна към реалността, при човека, който изведнъж се оказа и нейното средство за постигане на целта й.
Просто щеше да постигне това, което искаше. И щеше да успее да го види. Анастасия бе много наясно, че този мъж беше искан и от онова глупаво нещо, което седеше на няколко метра от тях и разбира се, нямаше да го получи. Затова се отпусна. Защото бе превключила тотално. Предишната нейна страна просто се изпари и остана само онази, която беше останала наистина далече в миналото, от която Анастасия бе бягала, но сега щеше да си я върне за малко.
Обви ръцете си около раменете му и в този момент наистина осъзна каква глупост ще направи и че наистина беше пълна противоположност на нея. Тя просто го целуна. Съвсем за кратко и съвсем умишлено. Не обичаше да бърза.

Шейн целуна нежно момичето,
Усмихна се и я притисна нежно към себе си. Реши да смени ритъма на музиката въпреки, модерната музика, постави ръкта си на талията й. Започна един бавен ритъм отпреди няколко десетилетия дори и векове. Приятния валс който беше танцувал толкова отдавна, с една прекрасна и много надарена принцеса която беше привлякла вниманието му както това момиче беше направило само преди няколко часа. Само че въпросната принцеса имаше по трагичен край от Анастасия. Горката беше паднала от една скала и беше умряла в бавни мъки и агония.
Завъртя отново, Анастасия около себе си и отново я прегърна. Имаха цялата вечност за себе си. Цялата вечност за да я опознае и да разбере какви са недостатъците й.Какво харесва. Вече беше разбрал какво я ядосва и какво не й харесва. Погледна към едно момиче - явно и тя я дразнеше както момичето от по рано което беше изчезнало с някой негов приятел. Надяваше се този негов приятел да не я върне никога повече.
- Кажи само една дума и това момиче ще изчезне завинаги

Засмя се. Не много звучно. Може би по - скоро се смееше вътрешно, но усмивката й играеше така по лицето й, че можеше да се сравни със смях.
- Ако исках наистина да я няма, бих се отървала сама от нея - и беше изключително права.
Никой не й беше нужен, за да се отърве от някого. Това беше лесно. Трябваха й хора и същества, за да може да постига целите си, а злобата, която щеше да види в очите на онази, беше нейната радост.
Друго желание обаче бе започнало силно да напира в нея. Тя не просто искаше да накара онази да се дразни. Искаше и Шейн само за себе си. Егоизмът й бе решил също да се появи тази вечер и Анастасия добре разбираше причината. Просто рязката промяна бе развалила обичайното й поведение и следователно желанията й също се бяха променили набързо.
- Нейното съществуване все още влиза в употреба - каза, като се усмихна и без да иска го настъпи.
О, тя не можеше да танцува. Винаги бе мразила тази глупост. Разбира се, че обаче , нямаше да се извини, тъй като това беше тя и тази опция изобщо е изтрита от всякъде, но определено леко се смути и погледна в краката си, като отмести своя от неговия и тръсна глава.

- Някой път може да те науча да танцуваш
Засмя се леко и гледаше момичето. Не му пречеше, че тя го беше настъпила. Нямаше против да го прави тя. Щеше да й осигури цялото си внимание на 100% процента. Усмихна се леко на момичето което дразнеше Анастасия. Е то не беше нормална усмивка. Имаше за цел да я изплаши. Беше една от прочутите му зловещи усмивки. Само дето рогата му и опашката му не се бяха показали от червен облак дим. А и да не забравяме зловещия смях той също липсваше но какво да направи човек и с това трябваше да се задоволи въпросното момиче.
- Убеден съм че можеш да се справиш с всичко сама
Наведе се и целуна нежно кожата на вратът й. Усмихна се щом усети аромата на парфюма й. Беше завладяващ и опияняващ. Погледна я отново в шоколадовите очи и продължи танца. Дори не се оплакваше когато тя го настъпваше

Настръхна. Цялото й тяло за миг затрепери, а ръцете й се впиха в ризата му. Вратът й се изви назад. Чувството, което бе изпитала туко - що, беше изключително приятно. Истината беше такава, че покрай своите собствени желания и цели напълно бе забравила за себе си, напълно бе изхвърлила нещото, което наричаха социален живот от живота си, занимаваше се само с работата си и беше като луда. Последният път, в който мъж я бе докоснал беше преди няколко години и тази тръпка, която премина през тялото й беше толкова невероятна и приятна, че дори кратка я накара да задържи дъха си. Наистина беше забравила за нея. И много добре знаеше защо. Защото се познаваше. Знаеше, че след това ще иска още. Затова бе спряла и затова щеше да спре отново.
Изправи главата си и за миг затвори очите си. Не знаеше дали е възможно да се издаде повече, но дори да беше, беше сигурна, че щеше и до там да стигне.
- Скоро ще разберем - каза, като се усмихна, като присви очите си.
Визираше своя отказ от това, което туко - що й се случи. Трябваше да избяга от мъжката власт. Просто не я понасяше, а имаше мъже, които прекалено се възползваха от слабостите й.
Успя да се върне към танца, който сега щеше да се окаже главната й цел, докато просто не избяга, защото така беше сравнително по - лесно.

- Каквото пожелаеш това ще се случи.
Танцуваха и я гледаше в очите. Искаше да се увери, че всичко ще е наред. По рано беше споменал че всички демони са различни един от друг. Усмихна се леко и се замисли. Тя наистина беше уникална. В момента нямаше нужда да мисли за повече, тези дреболии момичето само щеше да си каже ако искаше нещо. Една ли беше от момичетата които се срамуваха да кажат какво ще искат или да си го поискат.
- В момента половината хора тук ни завиждат сладурче.
Това си беше самата истина можеше да усети завистта на хората това го хранеше и го правеше още по силен. ТОва беше другата причина да реши да отвори бар.
- А тази завист ми се услажда

Думите му наистина й харесаха. Все пак тя това искаше. Да стават нещата, както на нея й харесват. И щеше да се случи така. Тя щеше да нагласи събитията така, че да стане именно така, както би желала.
- Има защо - каза, като преплете пръстите си в неговите и се усмихна похотливо.
В същото време, все поглеждаше надолу, за да види какво точно се случваше с краката й и дали това така трябваше да бъде, както тя го танцуваше. Наистина и това беше твърде изнервящо за нея. И съвсем скоро щеше да й писне и да измисли нещо друго.
В същото време, обаче, мозъкът й започна да функционира отново и то, както би се очаквало. Истината бе, че целите й бяха за сега изпълнени и и това й харесваше. Очите й проследиха бавно неговите. Започна да анализира, защото туко - що успя да разбере с кого си имаше работа. Беше достатъчно способна и знаеше как да работи с фактите. И затова не й бе отнело особено дълго време, за да разбере, че той беше смъртен грях и то завист. Сам се беше издал, а и можеше и да не може да вземе душата му, но определено можеше да я почувства, а тя не беше така слаба, както човешката. Имаше значителна разлика и все пак щеше да запази тази информация само и единствено за себе си.

Усмихна се и я притисна плътно към себе си като разбира се внимаваше да не й причини болка. Танцува в ритъма на музика която явно само те двамата чуваха защото когато се огледа видя, че хората около тях танцуваха в друг различен от техния ритъм. Това беше още една причина усмивката да се задържи на лицето му за по дълго време. Наведе тялото й леко надолу и я гледаше беше толкова различна от другите. Осъзнаваше, че той вече се беше издал, и че тя знаеше, очно който е той и на какво е способен.
- Няма по красива от теб тук сладурче. Както и по добра танцьорка от теб.
Прошепна тихо в ухото й и се усмихна доволно. Умееше, да ласкае красиви момиче а за това момиче нямаше да пести комплименти и романтични нежни жестове.

Това й звучеше повече като подигравка, но реши да не обръща особено голямо внимание, тъй като имаше доста по - важни неща в момента от това. Едно от тях, естествено, че н беше да си вдигне звънящия телефон, който дори и не разбра как беше успяла да го чуе. Но често го проверяваше по необясними причини. Сега просто беше го пуснала на вибрация и усети как погъделичка кожата й. Беше за много кратко, тъй като беше в джоба на якето й, което не знаеше как още не го беше свалила в тази жега.
Тъй като това беше тя, то просто нямаше вариант, в който тя да не вдигне, затова направи няколко крачки и се раздели от Шейн, при което извади телефона и погледна да види кой я търсеше. Търсенето обаче приключи преди тя да е вдигнала изобщо и затова реши, че ако е нещо важно, то ще й звъннат пак. Затова просто повдигна вежди и прибра телефона.
- Извини ме - рече, като изведнъж изражението й просто се смрази.

- Какво има кой те притеснява?
Усети бързо промяната в настроението на момичето до себе си. Явно този или тази която й звънеше я притесняваше по някакъв начин но не можеше да разбере какъв беше не и от тук. Гледаше момичето и се замисли. Едва ли щеше да е много удачно да отиде при нея и да издърпа телефона от ръцете й за да разбере кой я тормози и закача.
- Да не би да е нещо спешно?
Наистина искаше да разбере дали момичето си има проблеми или не. Не знаеше, защо но преди не беше изпитвал такива чувства не и толкова силни към което и да е момиче. Замисли се и повече момичето по далеч от танцуващите двойки. Нещо му подсказваше, че на нея ще й е много по приятно и по спокойно далеч от тях.

Анастасия въздъхна, дълбоко. Наистина бе успяла да се върне към реалността и тя не й харесваше. Нещата, които си бе позволила я изнервяха. Ядосваше се, като изливаше целия си гняв върху себе си. Трябваше да се завърне към онова, което наистина имаше значение и смисъл, а то определено не беше да стои тук с този непознат мъж, да му позволява да я докосва. Не знаеше как бе успяла да се поддаде, но нямаше да го направи отново и точно в този миг си го обеща и знаеше, че нямаше да наруши обещанието си, защото го обещаваше на себе си, защото знаеше, че това е най - доброто за нея.
- Спешно е, да. И трябва да си тръгна - рече, като се усмихна за много кратко, а след това отново се смрази.
Знаеше си, че не трябваше да остава тук. Беше убедена, че нещо щеше да се промени, но тя нямаше да му позволи. Нищо и никой нямаше право на това.
Затова се завъртя и тръгна към изхода, и определено щеше да направи абсолютно всичко възможно, за да изтрие този ден от живота си.

Промяната в настроението на момичето беше мигновена. Ако Шейн беше някой заблуден смъртен щеше да реши, че просто той е виновен за тази промяната в настроенията й. Но беше малко по просветлен от останалите и преглътна това. Може би пък от друга страна на нея просто не й се стоеше при него вече. Дали пък си нямаше друг любовник или още по лошо ами ако беше женена? Изръмжа недоволно и поклати глава. Хвана ръката й.
- Тогава нека те изпратя.
Вървеше бавно с нея към изхода на бара и мислеше за случилото се през тази вечер. Искаше му се тя да не си тръгва да прекарат нощта заедно дори и без секс. Щом стигна до изхода се загледа в момичето.

Усещайки как ръката му хвана нейната, Анастасия отново потръпна. Мразеше това чувство. Дори не разбра откъде се появи, за да проваля живота й. Всичко беше прекрасно преди него ... а се бе появило преди точно няколко минути ... или часове. Не знаеше колко време бе стояла тук, но тази странна, непозната промяна ... или забравена. Беше странно, а тя не беше привърженик на различното. Харесваше си живота такъв, какъвто си беше.
Анастасия напълно умишлено дръпна ръката си. Просто тези тръпки ... караха я да се чувства дискомфортно, но и добре ... а тя не искаше да се чувства добре.
- Недей. Мога и сама - каза, като през цялото време нито за секунда не го погледна.
Искаше да избегне този поглед.

Малкото приятно чувство което му беше останало се изпари щом момичето дръпна ръката си. Отново го хвана оня кръг от депресия-безразличие-желание да изчука първата срещната и после да я зареже. Стисни юмруци и се загледа в Анастасия. Момичето дори не го поглеждаше. Звучеше като егоист защото я искаше за себе си и наистина беше егоист. Гледаше я и се сдържаше да не удари нещо или някой. Щеше да разбере какво се случва. Защо или заради кого тя си тръгваше и то така изведнъж.
- Цяла нощ повтаряш това. "Мога и сама". - засмя се леко и отмести кичур коса паднал пред лицето й. - Знам че можеш но искам да ти помогна.
Отвори входната врата и мина напред. По лицето му нямаше изписано каквито и да е било емоции но вътрешно се ядосваше страшно много. Не искаше да я пуска но знаеше, че ако я задържи насила тя щеше да избяга.

- Защото мога - каза самоуверено и мина през вратата, като най - сетне успя да вдиша въздух, различен от този в този бар.
Повдигна вежди и за миг се замисли. Направи още няколко крачки напред, за да стои по - далече от него.
- Колата ми е точно тук - каза и ръката й представи автомобила, като се усмихна. - Мисля, че продължавам да мога и че нямам никаква нужда от помощ. Все пак не съм обикновена - каза, като визираше това, че е демон и нямаше как да й се случи кой знае какво, а ако имаше, то тя щеше да го елиминира.
Истината беше, че не представляваше особена важност това какво щеше да се случи с нея. Винаги намираше начин и сега щеше да успее да намери и да се спаси от всичко, което я дразнеше, за да дойде нещо ново ... за да има смисъл живота й.