Before few weeks

First topic message reminder :

Завистта беше един от най-силните смъртни грехове. Често се издигаше над останалите шест гряха. А истината беше, че можеше да търпи много малко от тях. Може би Похотта беше единствената с която му харесваше да прекарва ценното си време. В момента стоеше, на неговото сепаре в бара си и оглеждаше човешките момичета. Знаеше, че с едно щракване на пръстите можеше да има всяка една от тях.  Но не си заслужаваше, те бяха забавления за няколко нощи най-много една седмица.
Отпи от питието си и плъзна празната чаша по плота на масата. Погледна към едната сервитьорка и кимна леко. Беше достатъчен знак, за да знае какво да направи. Гледаше я как отнася чашата и се загледа в нищото. Музиката не беше точно от любимите му стилове но пък привличаше все повече и повече млади хора - млади души от които да се храни. Хранеше се от човешката завист. Прекарваше по няколко часа на ден, за да поддържа тялото си в този вид.
Стана от мястото си и тръгна бавно към дансинга. Трябваше, да се раздвижи малко да събере малко погледи към себе си. Вървеше между танцуващите младежи. Плъзна длани по дългите и хубави крака на едно момиче. Не го интересуваше дали тя си имаше приятел или не така или иначе можеше да го смаже като малко бубулечка. Погледа му се прикова към едно тъмнокосо момиче което стоеше встрани от тълпата. Усмихна се и тръгна към нея. Покрай него мина една сервитьорка и той взе питиетата от таблата й. Спря се пред момичето и й подаде едната чаша.
- Сладурче, надявам се тази вечер да си тук сама.

- Чудесно! - възкликна.
Наистина беше хубаво това. Все пак не й се искаше да ползва своята кола по ред причини, които в момента нямаха особено голямо значение. И никога не биха имали. Можеше да направи така, че Джеймс да й вярва и да прави, каквото тя си поиска. Затова не се и притесняваше особено за него, макар че имаше странното усещане, че нещо тежеше на душата й и това не й създаваше особено благоприятни емоции, но дори те не представляваха особено голям интерес за момичето.
Качи се в колата, като това беше и отговор на поканата му.
- Ако аз ще избирам, то карай направо. Ще излезем от града, а малко по - надолу има пресечка. Ако свиеш ще влезеш в гората. После можеш да следваш пътя и ще стигнеш все до някъде. Ако искаш можеш ти да решиш - каза, като завъртя главата си по посока му и се усмихна.

Качи се в колата, запали двигателя и тръгнаха. Не караше много бързо от време на време поглеждаше към момичето и се усмихваше. Все едно бяха от някой филм - той беше злодея и се измъкваше в залеза на слънцето с красивата мацка. Засмя се леко при тази мисъл и продължи напред. Следваше предначертания път от момичето и се усмихваше.
- Ще видим може някъде по пътя да намерим хубав хотел достоен за красотата ти.
Пусна волана и хвана ръката на момичето. Целуна я нежно и се загледа напред. Сви и тръгна до шофира между дърветата. Минаха 20/30 минути и изляза по равния път. Продължи да шофира напред. Пред погледите им имаше само, равна пустош и нищо тук тамен някакви дървета.

- Не се разсейвай докато караш - скара му се и поклати неодобрително глава.
Можеше да е всякакъв, но това не означаваше, че може да си прави, каквото иска, когато не трябва. Анастасия се загледа внимателно в пустошта, през която преминаваха. Имаше нужда да помисли и да си спомни. Не беше идвала тук отдавна. Не й се беше налагало. Надяваше се да си припомни. Трябваше, защото иначе щеше да го е разкарвала дотук напразно. Едно дърво обаче й направи силно впечатление. Просто не можеше да го пропусне. Знаеше какво има там.
- Спри - каза и се загледа в празното пространство. Беше убедена, че не греши.
Когато той спря, тя излезе от колата. Направи няколко крачки напред към дървото. Ръката й направи един въображаем кръг във въздуха. Усещаше, че тук имаше нещо. Ръката й потъваше. Направи още една крачка напред и изчезна от другата страна, като се появи пред къщата си, която беше скрила благодарене на една вещица с някаква евтина магия. Усмихна се. Направи крачка назад обърна се към Шейн и рече:
- Идвай.
Усмихна му се и отново се обърна към празното пространство.
- Трябва да ме хванеш, за да влезеш - осведоми го.

Шейн спря и се загледа в действията й. Ако беше някой нормален човек щеше да си помисли че го халюцинира като вижда изчезващи момичета. Засмя се леко щом се върна и обви ръцете си около талията й. Нямаше намерението да я гони понеже нямаше да я изпуска от поглед и от ръцете си. Наведе се и целуна нежно шията й. Плъзна ръката си по тялото й и я вдигна като булка.Влезе през бариерата и се озова пред вратата на къщата. Целуна я нежно и се усмихна.
- Ето че те хванах.
Изчака я да отключи и влязоха. Пусна я внимателно на пода и я целуна продължително. Искаше да й покаже, каква власт имаше тя над него.
- Тук е страхотно

Това беше единственото място, на което се чувстваше изключително спокойна. Можеше да направи всичко и никой нищо не можеше да направи, защото никой нямаше да разбере, както например днес. Никой нямаше да знае какво ще се случи между тях. И не трябваше. Само колата му беше отвън и се виждаше, но нали не беше нейната?
- Разбира се. Нали аз съм го обзавеждала - каза, като се засмя и прехапа долната му устна. - Разполагай се - каза и се отдръпна от него, като направи един бърз оглед. Беше го забравила това място. И колко хубаво й беше тук. Такава свобода й даваше, че никой не можеше дори да се опита да й я отнеме ... освен ако не развали магията, но това нямаше как да се случи, докато Анастасия беше жива.
Усети силно желание, което просто я караше да разкара тази рокля от тялото си. И го направи. Просто я свали. Дразнеше я. Токчетата също. Беше си вкъщи. щеше да си прави, каквото иска. Хвърли ги някъде настрани. Щеше да облече нещо друго, но от това й омръзна.

Шейн се загледа в нея и ченето му просто щеше да падне само докато я гледаше как тя се съблича и захвърля обувките си. Искаше му се да я види и без бельо. Прехапа устните си и я гледаше. Разкопча и съблече ризата си. Подаде й я може би тя щеше да я облече. Със сигурност щеше да й е като мини рокличка.
- Надявам се това да ти хареса повече
Седна на дивана и продължи да оглежда къщата й. Наистина беше добре обзаведена. Със сигурност щяха да се прекарат добре и то много. Щеше да я зарадва по някакъв начин. Имаше красива усмивка която искаше да вижда често колкото се може по често.
- Кажи ми какво те прави щастлива?

- Бива - отговори честно, когато получи ризата му.
И все пак я облече. Нямаше намерение да се казва до горе, за да си вземе нещо друго. В този момент си спомни, че якето му също беше някъде по нея, но беше сигурна, че не беше в къщата в момента. Но беше все едно. Просто го забеляза.
Друго, което беше забелязала беше, че той пиеше уиски. Можеше и да не пие, но по миризмата ги усещаше. Огледа се наоколо. Наистина беше забравила кое къде седи, но щеше да се оправи.
- Оу ... - рече почти отчаяно. - Няма нищо, което да ти предложа - всъщност не я интересуваше особено. Ако искаше да го впечатли, щеше да опита нещо друго.
- Обикновено нищо - отговори на въпроса му и седна до него.

- Искаш да ми предложиш нещо ли? Предложи ми себе си.
Засмя се и се загледа. Изглеждаше страхотно с ризата му. Усмихна се леко и погали ръката й. Много му се искаше, да може да прекара повече време с нея колкото се може повече време с нея но не знаеше, дали тя нямаше да си има после неприятности с "съпруга й". Намести се удобно назад и се загледа в стаята.
Тук все едно бяха откъснати от целия свят. Другите бяха изчезнали. Завинаги надяваше се и то много силно. Подсмихна се и се огледа. Забеляза огромното огледа. Замисли се какви ли неща можеха да се правят пред това огледало. В съзнанието му изникваха все забавни и неприлични ситуации.
- А когато не е обикновено?

- Не се предлагам. Извини ме - рече, като се засмя.
Проследи погледа му. О, да. Това беше огледалото й. Искаше всичко да е в огледала, за да може да се гледа по - често, но и това й вършеше работа. Не можеше да спре да мисли за себе си понякога.
- Но виж, можеш да предложиш себе си - повдигна вежди, докато в същото време галеше косата си. - Харесвам себе си. Отражението ми ме прави щастлива ... но мисля, че това е винаги. Не само когато не е необикновено - отговори. - Парите и властта са хубаво нещо - заключи и раздели косата си на две, привидно, равни части и ги сложи на раменете си.

-Значи аз няма да мога да те направя щастлива
Гледаше я докато тя се гледаше и се усмихваше. Наистина не знаеше, как да реагира и какво друго да й каже. Много му се искаше да му беше казала нещо друго. Нещо което той да можеше да изпълни и да я направи щастлива. Е разбира се, можеше да купи една къща и да я обзаведе от тавана до мазето с огледала. Може би щеше да го направи някой ден но сега много му се иска да направи друго.
- Разкажи ми повече за себе си

- Не мога да кажа. Въпрос на време - рече и повдигна рамена, като се усмихна сладко, на огледалото, разбира се.
Очите й започнаха да правят кръгови движения. Днес май не й беше особено добре. Прекалено се беше разпуснала и това не й влияеше добре.
- Храна - каза изведнъж. Искаше да избегне този въпрос. Не обичаше да говори за живота си. - Гладна съм - рече и се обърна към него като му се усмихна широко. - Можеш да ми сготвиш нещо - стана от дивана и буквално изтича до кухнята, а след това се върна също толкова бързо, като отново седна на предишното си място. - Добре. В този хладилник няма нищо - каза леко разочаровано. - Наистина ли трябва да говоря за живота си? - попита и присви очи, като го погледна и този път сериозно.

- Ами ще се радвам да ми разкажеш нещо различно от това че обичаш да се гледаш в огледалото
Засмя се и седна на бар плота и я гледаше. Изправи се и застана пред нея. Вдигна я във въздуха завъртя я във въздуха няколко пъти и я пусна на дивана.
- Ако искаш ще отидем да напазаруване. А после ти можеш да ми направиш хубава пържола
Засмя се и се метна на дивана до нея и се изтегна придърпвайки я към себе си. Целуна бузата й и се усмихна отново.
- Е какво мислиш?

- Аз не готвя - простичко каза. - Ето. Вече знаеш още нещо. Не обичам да готвя.
Замисли се. Тя наистина не правеше много неща ... Не й си бе налагало, а и щом имаше някой, който го правеше наместо брюнетката, то нямаше смисъл и тя да се учи. В крайна сметка не се хранеше с храна, а с души.
- Винаги съм искала да имам син - каза, като започна да гали косата му.
Нищо никога не й бе липсвало толкова, колкото дете. Имаше Майреа, но тя не беше нейна и не беше момче. Не можеше да я погледне като свое дете. Беше невъзможно. Затова не го правеше, странеше от нея.

- Детенце ли искаш. - засмя се и я придърпа към себе си. Целуна вратът й. - Аз мога да ти уредя това.
Гледаше я и мислеше за всичко което му беше казала. Не че беше много но все пак щеше да се задоволи и с това. А и със сигурност момичето щеше да му сподели нещо друго за себе си с напредването на времето.
- А поне коктейли можеш ли да правиш?
Засмя се отново и я гледаше. Много му се искаше ако не да му сготви поне да му направи някой друг коктейл.

- Искам, но няма да имам - каза и по лицето й не се бе появило разочарование.
Не съжаляваше за нещата, които бе направила в миналото, че да си заслужи това проклятие. Онази вещица си го заслужаваше. И вещица във всеки смисъл на думата.
- Нем - поклати глава и се засмя.
Наистина беше трагично положението й в кухнята.
- Не съм се научила на абсолютно нищо през годиниъе, а и да съм , то отдавна е забравено.