She didn't care that people called her a bitch. 'It's just another word for feminist,' she told me with pride.

СМЪРТ.
Една толкова простичка дума. Едно толкова лесно изпълнимо действие. Малко усилия. Един куршум. Едно разкървавено вече, преди било красиво, лице. Отворени очи, показващи настъпила смърт. Една ръка премина през лицето на младото момиче и красивите й светло зелени очи се затвориха и започна тя. Смъртта.
- Беше добро момиче - рече нашата красива героиня. - Но не достатъчно - наклони глава и повдигна вежди.
Легна до мъртвата девойка и се обърна с гръб към нея. Хвана брадичката й и завъртя главата й към себе си. Погали черните й като катран коси. Пусна я. Завъртя се като котка и застана на четири крака. Очите й зашаваха наляво-надясно. Чу звук. Доста обезпокояващ. Усмихна се. Неприятности. Какво по хубаво? Силен смях се издаде от устните й. Зловещ. Но и женствен. Чу гласът на някое ченге. Сигурна беше. А и чуваше пиукането на една от колите им. Господи. Тези много тъпи бяха. Имаше ли смисъл да пускат тези сирени. Нали така престъпникът щеше да ги чуе и да избяга? Наистина. Беше много непонятно за нея това. Усмивката, озарила личицето й, не я напусна. Изцапаните й в кръв дрехи и коса, че и лице, заради близкия й изстрел, подсказваха всичко. Беше време за ...
ШОУ.
Придаде си тъжен вид. Сълзи започнаха да се стичат от лицето й. Изправи се и вече стоеше седнала на двата си крака. Спусна се към момичето и започна да го прегръща, да се опитва да спре кръвта ширнала от главата й.
- Помогнете! - започна да крещи изкъпаната в кръв вече Марго.
Красивите й руси кичури вече не бяха красиви и къдрави, а окъпани, червени. Изглеждаше ужасно. Като излязла от някой филм на ужасите. Видя прииждащия полицай, който за минута съгледа момичето. Дрехите му бяха разпокъсани, краката и ръцете му съдрани, главата му беше пръсната, а от врата му се виждаше огромна рана, която бе направила нашата прекрасна героиня,
- Помогнете ми! Нека я вдигнем - помоли се блондинката, като хвана крака на мъжа толкова здраво, че той не можеше да помръдне. - Моля Ви, спасете приятелката ми - покачи се на краката му и го повали, при което той се строполи върху мъртвото момиче.
В този момент Марго забеляза една от онези дълги тръби. Беше почти изхвърлена. Наклони се назад и успя да я добара, докато мъжа продължаваше да гледа момичето, вместо да действа. А през това време Марго го удари в главата с тръбата. Разтече се кръв. Той се хвана за раната си, издаде стон, показващ нежеланието за съществуването му. Блондинката заби силно тръбата в гърба му. След това я извади. И цялата тази процедура повтори няколко пъти. Лицето и дрехите й станаха още по - червени. Очите й блестяха. Беше щастлива. Беше го повалила. Прибра пистолета си, а след това побягна към близкото езеро, където се изпусна принадлежностите си ... пусна ги. А след това скочи и тя самата. Трябваше да се изчисти от цялата тази красота, че да можеше да се прибере по - скоро и да си поспи, за да бъде красива, нали така казваха.