katalina and christan

First topic message reminder :

Кристан не можеше да каже, че е объркан и че му е случва нещо напълно странно, което преди не е ... е то това не му се беше случвало, но предполагаше. Винаги си имаше едно наум, въпреки че провалът беше нещо не така желано и все пак това пак не го учудваше. Не обичаше да пропада, да му се прецаква всичко или просто да се проваля, но това бе неговото ежедневие. Обичаше да се занимава с това. Доставяше му известно удоволствие. Харесваше му да проучва, другото не го влечеше чак толкова, но всъщност, силната омраза, която таеше, винаги бе много по - могъща от всичко останало и определено властваше над него с пълна мощност.
Но не съжаляваше. Нямаше нещо, за което истински да съжаляваше. Просто беше някак невъзможно и нереално, макар че и това се случваше, но той винаги си мислеше, че го няма и че щом го правеше, всъщност не било това, но разбира се, че грешеше. Често и това правеше.
Но в проучванията си рядко. И не си измисляше, както често правеше. Наистина работеше здраво. Не това бе ... професията му, но на базата на всичко, което знаеше, можеше да направи всяко същество, своя играчка. А те всеки път го подценяваха, заблуждавайки ги човешкия му произход. Правеше глупости, но знаеше как да се отърве от тях. Макар че му харесваше да ги прави.
Сега например държеше в ръцете си перо. Знаеше, че не е на птица, тъй като нямаше птица в града, която да отговаряше на размерите й. Беше доста голямо. Само глупак би го помислил за птица ... именно Кристан бе този глупак, но искаше да е сигурен. Не би харесваше ... съществата. Нямаше значение дали бе ангел, демон, вампир ... само за тези знаеше досега и само върху тях се концентрираше. Искаше да знае абсолютно всичко за тях.
И все пак проучи и се убеди, че изобщо е невъзможно на света да има такава птица с толкова бяло перо и толкова дълго, запазено, в същото време. Беше странно да го влачи по улицата, но всъщност изобщо не се интересуваше. Всеки можеше да си мисли, каквото иска. Това си беше негово право и Кристан нямаше намерение да го спира.
Вървеше пеша, тъй като нямаше пари да си позволи кола. Той никога, ама абсолютно никога нямаше пари. Живееше напълно сам, затънал бе в дългове ... дължеше ужасно много пари на банката ... може би поне десет хиляди, което беше супер много за него, но и за това не му пукаше. Живееше на квартира, хранеше се навън, дори изглеждаше сравнително добре за нищо и никаквите пари в джоба си и пак си му беше все едно. Интересуваше се само от едно нещо в момента и то беше да се прибере и да прибере със себе си перото. Главата му се завъртя настрани и се спъна, при което едва не се преби, но се задържа и в момента, в който вдигна погледа си забеляза момиче, което едва не събори. Странно беше .... че не ги преби и двамата за секунди, но се преживяваше.

- Нямаше да се противя дори да ме беше отвлякъл.
Засмя се доволно и целуна бузата му. След това устните му и накрая другата буза. Плъзна устните си надолу по ключицата, по вратът и по рамото му. Върна се по същия път нагоре а след това още няколко пъти надолу като остави няколко смучки по кожата му. Искаше другите момичета да знаят че този мъж беше единствено и само нейн. Целуна го продължително и се усмихна отново. Захапа долната му устна и се загледа в очите му.
- Обичам те.

- Не, не мисля така ... - каза, когато чу думите й.
Все пак се познаваха от няколко часа ... всъщност бяха доста повече, истината беше, че може би беше дошъл новия ден, но той просто не го осъзнаваше ... и като си помислеше за нов ден, му идваха някои нови идеи.
- Аз теб също - каза и я целуна нежно по устните.
Чу аларма, което го притесни за момент и го накара да прекъсне, каквато и да е било дейност. Той не си слагаше аларма никога, но явно сега има нещо, което може би трябва да направи ... иначе защо щеше да му бъде.
И тогава си спомни, че трябваше да отиде на интервю за работа. Дори беше забравил за това, но си спомни за костюма, който си беше приготвил и само това го спаси.
Стана от дивана, нямаше намерение да изпуска възможността, която можеше да получи днес. Спря алармата и погледна към Каталина.
- Аз ще трябва да тръгвам след около половин час ... трябва да отида на интервю за работа - осведоми я.

- Не мамо махни досадната аларма
Блондинката промърмори в просъница и се завъртя на другата страна. Все още не се беше разсънила и не осъзнаваше, че не спи в леглото си а на дивана до един страхотен мъж, който с удоволствие би оставила да я изнасили отново и отново. Отвори бавно очи и се огледа.Претегна се лесно и се завъртя отново към Кристан. Усмихна се доволно щом го видя и то облечен с костюм. Наложи да сложи усмирителна риза на подсъзнанието и се изправи.
- Добро утро секси.
Бяха й нужни 5 минути да намести дрехите и "аксесоарите си" по местата им. Целуна нежно устните на мъжът срещу себе си и се усмихна отново. Оправи черната вратовръзка и хвана ръцете му нежно.
- Да тръгнем заедно аз трябва да мина през нас

Не чувстваше особено умора, при положение, че почти не можеше да каже, че е спал ... беше му хубаво до Каталина, но доста неудобно, заради дивана ... това, че на хората им било добре така, е пълна глупост ... как ще ти е добре да спиш някъде, където не е добре. Наистина не разбираше понякога. Отскочи в другата стая, за да може да намери костюма, а и за да се изкъпе преди всичко, което свърши доста бързо, а след това се и облече. Трябваше да изглежда добре. Това беше важно.
- А, да ... добро утро - отново забрави, че първото най - важно нещо беше поздрава, но винаги го оставяше малко по - напред от обикновено. Беше му все едно за него. - Добре. Имам време да те изпратя, но да знаеш, предпочитам да вървя пеша.

- Аз също обичам да се разхождам. - Целуна го нежно и се усмихна спокойно. Оправи отново якето му понеже не искаше да го измачка. Облече коженото си яко и прибра пистолета в задната част на дънките си. Не искаше да изплаши никого. Осен това, беше незаконен което щеше да й доведе още проблеми с закона. Проблеми от които искаше да избяга.
- Хайде сладур.
Щом излязоха хвана ръката му и се усмихна доволно. Чувстваше, се повече от щастлива в този момент с този мъж.

В момента, в който излязоха се почувства леко притеснен … онзи страх от по – рано, който се беше зародил в него, изведнъж продължи да го преследва. Не му пукаше особено какво ще се случи с него, но не знаеше какво можеше да й се случи на Каталина. Нямаше представа какво предстоеше, а щеше да ходи на интервю за работа. Тези мисли сигурно щяха да го измъчват, докато не види момичето си живо и здраво. Дори не можеше да се зарадва на това, че са заедно. Просто нервите му не издържаха.
- Ти какво каза, че ще правиш? – беше се унесъл доста и трябваше да си навакса изпуснатото.
Стисна ръката й и я погледна.

Усмихна се леко и се сгуши в ръцете на момчето до себе си. Двамата крачеха към апартамента й и тя се усмихваше чувствайки се напълно в безопастност. имаше намерението да се преоблече и да отиде на работа и там да изчака любимият й да се върне от интервюто за работа и да й разкаже как е минало. Надигна се леко на пръсти и го целуна нежно.
- Спокойно скъпи всичко ще е наред. Няма защо да се тревожиш.
Усмихна се срещу устните му и захапа леко долната устна.
- Ще отида до нас да се преоблека и после съм на работа в бара до гимназията. Ако искаш мини след интервюто ще се радвам да те видя

- Как ще пропусна да видя момичето си? Трябва да съм луд! – каза, като се усмихна и целуна нежно устните й, а след това й помаха и тръгна по пътя си.
Не за друго го направи, а защото просто бързаше да не закъснее … работата сега също бе важна за него и трябваше да погаси дълговете си някак. Омръзна му да живее с мисълта, че вечно дължи нещо някому. Ако не беше така, щеше да остане с Каталина, но то беше и вече вървеше към заведението, което едва ли щеше да му донесе много доходи, но за няколко години щеше да се спра, колкото и зле да звучеше.
Истината беше, че го взеха веднага, тъй като заведението беше съвсем ново и хората имаха нужда от персонал, което зарадва Кристан. Поне не му се налагаше да се старае толкова, когато го интервюираха. След интервюто открито заяви, че ще започне утре. Трябваше да види Каталина и колкото се може по – бързо. Не защото можеше да забрави това красиво лице, а защото не искаше да ги разделя толкова голямо разстояние.
Нес много мъки откри и заведението, в което тя работеше. Щом любовта го канеше, нямаше как да не я откриеше … все пак, има ли желание има и начин.
Първоначално не можа да я открие, когато влезе в сградата, но съвсем скоро успя и съвсем умишлено се настани на маса, която беше по – близо до нея, за да може и тя да го забележеше и да можеше да поръча, защото направо умираше от глад.