katalina and christan

First topic message reminder :

Кристан не можеше да каже, че е объркан и че му е случва нещо напълно странно, което преди не е ... е то това не му се беше случвало, но предполагаше. Винаги си имаше едно наум, въпреки че провалът беше нещо не така желано и все пак това пак не го учудваше. Не обичаше да пропада, да му се прецаква всичко или просто да се проваля, но това бе неговото ежедневие. Обичаше да се занимава с това. Доставяше му известно удоволствие. Харесваше му да проучва, другото не го влечеше чак толкова, но всъщност, силната омраза, която таеше, винаги бе много по - могъща от всичко останало и определено властваше над него с пълна мощност.
Но не съжаляваше. Нямаше нещо, за което истински да съжаляваше. Просто беше някак невъзможно и нереално, макар че и това се случваше, но той винаги си мислеше, че го няма и че щом го правеше, всъщност не било това, но разбира се, че грешеше. Често и това правеше.
Но в проучванията си рядко. И не си измисляше, както често правеше. Наистина работеше здраво. Не това бе ... професията му, но на базата на всичко, което знаеше, можеше да направи всяко същество, своя играчка. А те всеки път го подценяваха, заблуждавайки ги човешкия му произход. Правеше глупости, но знаеше как да се отърве от тях. Макар че му харесваше да ги прави.
Сега например държеше в ръцете си перо. Знаеше, че не е на птица, тъй като нямаше птица в града, която да отговаряше на размерите й. Беше доста голямо. Само глупак би го помислил за птица ... именно Кристан бе този глупак, но искаше да е сигурен. Не би харесваше ... съществата. Нямаше значение дали бе ангел, демон, вампир ... само за тези знаеше досега и само върху тях се концентрираше. Искаше да знае абсолютно всичко за тях.
И все пак проучи и се убеди, че изобщо е невъзможно на света да има такава птица с толкова бяло перо и толкова дълго, запазено, в същото време. Беше странно да го влачи по улицата, но всъщност изобщо не се интересуваше. Всеки можеше да си мисли, каквото иска. Това си беше негово право и Кристан нямаше намерение да го спира.
Вървеше пеша, тъй като нямаше пари да си позволи кола. Той никога, ама абсолютно никога нямаше пари. Живееше напълно сам, затънал бе в дългове ... дължеше ужасно много пари на банката ... може би поне десет хиляди, което беше супер много за него, но и за това не му пукаше. Живееше на квартира, хранеше се навън, дори изглеждаше сравнително добре за нищо и никаквите пари в джоба си и пак си му беше все едно. Интересуваше се само от едно нещо в момента и то беше да се прибере и да прибере със себе си перото. Главата му се завъртя настрани и се спъна, при което едва не се преби, но се задържа и в момента, в който вдигна погледа си забеляза момиче, което едва не събори. Странно беше .... че не ги преби и двамата за секунди, но се преживяваше.

Тези въпроси бяха ужасни ... не вярваше, че трябва да отговаря на тях ... изобщо не предполагаше, че е толкова трудно да криеш нещо ... всеки път щом му се наложеше се случваше така и тези смотани мисли минаваха през него.
- Онзи вампир ... - каза напълно откровено.
Струваше му се глупаво да я лъже ... нямаше никакъв смисъл в това. Откакто я срещна си го повтаряше ... сигурно беше прав, но все едно.
- Ти реши, все пак - каза и й се усмихна, като целуна устните й нежно и за кратко.

- Добре нека останем тук.
Целуна го нежно и се сгуши в него. Можеше да усети още напрежението но беше много по малко от преди можеше да усети как малко по малко се изпарява и накрая не остава нищо. Сгуши се в ръцете му и се загледа в очите му.
- Ти избери филма секси

- Щом настояваш, скъпа - каза и й се подсмихна.
Изправи се, като я вдигна, тъй като тя стоеше върху него. Усмихна й се и я сложи да седне на дивана. Сега трябваше да помисли какво, реално, да пусне, тъй като дори да имаше някакви филми наоколо, то едва ли щяха да му свършат особено много работа. Нямаше компютър или лаптоп, които даваха доста по - голям избор, но нямаше какво да направи ... освен ако не започнеше да работи, но това едва ли щеше да му се случи скоро. Направи няколко крачки встрани и след това се завъртя наляво, тъй като си спомни, че не тук държеше дисковете. Влезе в малката стаичка и точно в този момент пред него се появи кашонът, който беше и единствен, че и не много голям. Взе го и излезе от стаята.
- Е, това мога да ти предложа - каза й и се усмихна, като постави кутията на масата. - А другият вариант е телевизорът ...

- Нека е този тогава.
Момичето се усмихна и се загледа в него докато шеташе насам натам из апартамента. Надигна се леко от дивана и се за загледа в него. Намести се отново и се засмя се леко щом той се върна до нея. Прокара ръцете си през кръста му и притвори леко очи преди филма да я почнал. Загледа се в филма и галеше леко едната му длан.
- Хубав е

- Не знам ... аз не разбирам - каза, като се засмя.
Наистина ... той си нямаше никаква представа от филми. Все още си мислеше, че са пълна загуба на време. Оказа се обаче, че може би не са чак толкова, когато може би ги прекарваш с правилния човек. Или поне така изглеждаше. Макар че той не се занимаваше толкова в гледането на филма, колкото в гледането на Каталина ... тя му беше много по - интересна, в крайна сметка.
- Ти си по - хубава - рече, като в този момент погледна към филма, за да разбере поне какво гледаха.

- Ти също си много по хубав и секси от филма.
Усмихна се леко и се сгуши в него. Целуна бузата му а след това и устните му още по нежно. Гледаше към филма но и към момчето в чиито ръце се беше свила. Чувстваше се много по добре и спокойна там. Целуна отново устните му и се загледа изцяло в него. Наистина филма не беше по интересен от него. Зави себе си и него и го целуна отново.
- Много по интересен също

Усмихна се самодоволно. И то ненадейно. Нямаше представа, че наистина го правеше, но обичаше да го ласкаят … това всъщност още не го знаеше за себе си, но ето че му се наложи да го узнае, но не му и пречеше особено.
Отмети поглед от нея и се загледа във филма. И това не знаеше защо го правеше, но искаше да види поне какво става, защото му се чу някакво падане … и се надяваше да е от филма.
- Можем да го сменим? – попита, като я погледна.

Усмихна се щом видя доволното изражение на лицето му. Значи му харесваше да го ласкаят е тя можеше да го прави с часове и пак да е малко и да не може да опише колко много той я прави щастлив и по какъв начин искаше да му върне щастието което той и предаваше само и единствено с присъствието си. Целуна нежно бузата му се загледа в филма. Реално искаше да гледа само него но знаеше, че и двамата трябва да проявят някакъв интерес към филма за да разберат поне най-просто за какво се разказва.
- Не филма е много интересен.
Отмести погледа си от екрана и целуна нежно устните му. Така показваше любовта... Любов ли? Познаваха се от няколко дена и вече мислеше за любов. Явно наистина много харесваше Кристан. Усмихна се и се сгуши в него.
- Харесва ми

Беше му нужно малко време, за да разбере, че всъщност беше гледал този филм. Просто трябваше да се съсредоточи, а това беше доста трудно, когато човек беше сред красавица като Каталина, но все пак успя. Една кратка сцена беше тази, която наистина му напомни, че беше гледал този филм, а за него това беше даже още по - добре, защото значеше, че нямаше да се налага да му оказва толкова голямо внимание. Все пак неговото беше от друг привлечено.
Погледна към нея и след това отмести кичура й коса, който беше застанал точно по средата на лицето й, при което се засмя, но в същото време му се дразнеше ... иначе сигурно щеше да го остави. Или да не му обръщаше особено голямо внимание, но това беше невъзможно.
- И по - добри има - измрънка ... и беше прав.
Филмът, в неговите очи, не струваше, но всичко беше наред в крайна сметка.
Не беше като да няма с какво да се занимава. Имаше да гледа най - хубавото същество на света, стигаше му това.

- Филма е по приятен и интересен щом има с кого да го гледам.
Усмихна се и се загледа в мъжът до себе си. За нея това си беше самата истината. Нямаше нищо по прекрасно от това да се наслаждава на компанията му. Погали нежно лицето му и целуна бузата му. Сгуши се в него и се загледа отново в филма. Беше си интересен но просто Кристан го правеше още по интерес и прекрасен. Загледа се в една определена сцена която й се стори изпълнена с много романтика, екшън и развлечение едновременно.
- Например тази сцена е изпълнена с много романтика ама не от сълзливия тип а от по-хубавите.
Целуна нежно вратът му и се усмихна.

- Радвам се, че мислиш така – и наистина … нямаше да му се налага да търси нов филм, за него щеше да е мъчение, а и сигурно вкусовете не им се допълваха особено, което беше нормално и му харесваше … иначе щеше да му е доста скучно.
Не усещаше как ръката му гали косите й. Очите му бяха постоянно насочени към него. Личеше си колко му беше интересен всъщност филма, който продължаваше да не му бъде интересен. И все пак, нали беше тя до него. Какво значение имаше филма? Нали не той внасяше емоцията. Друго беше. И то доста по – красиво.
- Нашата е по – хубава- каза, като в този момент погледна към телевизора и си помисли как те изглеждат отстрани.
Със сигурност много по – добре. Това тяхното беше истинско, а не игра, на което силно се и надяваше.

- Прав си така е. Нашата е реална
Усмихна се леко и се сгуши в ръцете на Кристан. Гледаше филма но и в същото време не откъсваше погледа и мислите си от мъжът който се намираше пред нея. Чувството за намереното щастие беше прекрасно и неописуемо. Радваше му се но в същото време изпитваше и страх, че нещо може да се обърка, че нещо или някой може да го отнеме от нея. Загледа се в екрана и се замисли щеше да направи всичко възможно за да запази щастие и спокойствието си. Да запази Кристан до себе си. Сгуши се в него и се усмихна леко.
- Много ми е приятно с теб скъпи

- И се радвам – каза като й се усмихна и погали косите й.
Можеше да усети аромата й. Много приятен. Незаменим. Всичко в нея крещеше „ново”, защото не само чувствата му бяха нови, някак различни, но и тя. Просто виждаше нещо уникално в нея, нямаше как да не го види. Просто беше невъзможно. Кой нямаше да успее?
- Радвам се, че е взаимно – усмихна се и целуна устните й нежно, бавно.
Не можеше да й се нарадва. И в действителност беше така. Толкова го обичаше това момиче … може би не го, може би просто го харесваше, защото нямаше как просто така да обичаш някого, но все пак. Защо не? Всичко беше възможно, нали?

- Разбира се че е взаимно.
Целуна нежно устните му и се усмихна щастливо. Вече, нямаше да позволи на никого да й отнеме Кристан от тея. Щеше да изтръгне сърцето на всяка която се опиташе да й отнеме този прекрасен мъж който в момента лежеше до нея и я гушкаше. Загледа се в картината която вървеше на екрана и се замисли. Любовта която се развиваше там не беше реална беше просто написана и изиграна от актьори. А тяхната тя беше истинска с много страст.

Трябваше да предприеме нещо. Изглежда, че вече нямаше да бъде толкова сам, колкото досега. Трябваше наистина да започне работа. И не защото се беше срещнал с нея … обмисляше го отдавна. Беше му омръзнало да живее в дългове … искаше да е … свободен, например. Не че беше кой знае каква свобода, но си беше дори и някои да не го приемаха. В крайна сметка той сам решаваше. Никой не можеше да у каже … макар че щом той си казваше, следователно някой му казваше, но в момента нямаше време да разгъва тези теории.
- Е, и да не беше, сигурно щях да го направя – засмя се. Още беше способен да следи разговора им, въпреки че мислеше нещо различно.