katalina and christan

First topic message reminder :

Кристан не можеше да каже, че е объркан и че му е случва нещо напълно странно, което преди не е ... е то това не му се беше случвало, но предполагаше. Винаги си имаше едно наум, въпреки че провалът беше нещо не така желано и все пак това пак не го учудваше. Не обичаше да пропада, да му се прецаква всичко или просто да се проваля, но това бе неговото ежедневие. Обичаше да се занимава с това. Доставяше му известно удоволствие. Харесваше му да проучва, другото не го влечеше чак толкова, но всъщност, силната омраза, която таеше, винаги бе много по - могъща от всичко останало и определено властваше над него с пълна мощност.
Но не съжаляваше. Нямаше нещо, за което истински да съжаляваше. Просто беше някак невъзможно и нереално, макар че и това се случваше, но той винаги си мислеше, че го няма и че щом го правеше, всъщност не било това, но разбира се, че грешеше. Често и това правеше.
Но в проучванията си рядко. И не си измисляше, както често правеше. Наистина работеше здраво. Не това бе ... професията му, но на базата на всичко, което знаеше, можеше да направи всяко същество, своя играчка. А те всеки път го подценяваха, заблуждавайки ги човешкия му произход. Правеше глупости, но знаеше как да се отърве от тях. Макар че му харесваше да ги прави.
Сега например държеше в ръцете си перо. Знаеше, че не е на птица, тъй като нямаше птица в града, която да отговаряше на размерите й. Беше доста голямо. Само глупак би го помислил за птица ... именно Кристан бе този глупак, но искаше да е сигурен. Не би харесваше ... съществата. Нямаше значение дали бе ангел, демон, вампир ... само за тези знаеше досега и само върху тях се концентрираше. Искаше да знае абсолютно всичко за тях.
И все пак проучи и се убеди, че изобщо е невъзможно на света да има такава птица с толкова бяло перо и толкова дълго, запазено, в същото време. Беше странно да го влачи по улицата, но всъщност изобщо не се интересуваше. Всеки можеше да си мисли, каквото иска. Това си беше негово право и Кристан нямаше намерение да го спира.
Вървеше пеша, тъй като нямаше пари да си позволи кола. Той никога, ама абсолютно никога нямаше пари. Живееше напълно сам, затънал бе в дългове ... дължеше ужасно много пари на банката ... може би поне десет хиляди, което беше супер много за него, но и за това не му пукаше. Живееше на квартира, хранеше се навън, дори изглеждаше сравнително добре за нищо и никаквите пари в джоба си и пак си му беше все едно. Интересуваше се само от едно нещо в момента и то беше да се прибере и да прибере със себе си перото. Главата му се завъртя настрани и се спъна, при което едва не се преби, но се задържа и в момента, в който вдигна погледа си забеляза момиче, което едва не събори. Странно беше .... че не ги преби и двамата за секунди, но се преживяваше.

- Знам това. - прошепна тихо и с усмихна леко. Гушна го леко и го погледна. - Изгубила съм тренинг имах прекъсване от няколко месеца.
Двамата вървяха бавно и блондинката проследи с поглед посочената сграда. Наистина беше наблизо но не виждаше все още такава опасност, която да я накара да подвие опашка и да тръгне да бяха. Щеше да изглежда като страхливка пред момчето на което искаше да се хареса. Честно не си беше представяла вечерта да завърши така - нещо или някой да ги следи и да убие хубавия миг.
- Надявам се да не се налага да тичаме.
Погледа й се плъзна настрани забеляза движение в сенките но това не беше достатъчно да се обърне и да извади оръжието си. Оръжието.. Ето го другия проблем оръжие беше заредено с дървени и сребърни куршуми. Каква глупачка само другите мониции бяха останали в тях.

- Няма страшно – каза и й се усмихна, като също я гушна.
Ако ще играеха, то поне да е качествено, иначе нямаше да има смисъл.
- Не е нужно да чакаме, за да влезем. Не виждам смисъл в това. По – добре да сме вътре. Така сме повече защитени.
Истината беше, че ако я преследваха, например, вампири, то щеше да е доста по – трудно да се измъкнат, предвид факта, че щяха да го чуят и да са вече няколко крачки напред пред тях … и не само образно казано.
Но той щеше да бъде оптимист. Вдигна ръка и заяви:
- Каквото и да е, ще се измъкнем.
Рече и се засмя. Наистина му беше много забавно. И нямаше представа защо.
- Да свием, а? – попита, като погледна към входа.

- Води ме вярвам ти.
Усмихна се и го последна послушно като малко момиченце което следваше, по-големия си батко или след някой от който беше зависима. Но реално погледната не беше така. Реално тя беше напълно самостоятелна и можеше сама да се пази и да се грижи за себе си, въпреки това нямаше да откаже закрилата на младежа. Особено след като той й я предлагаше така мило.
Щом влязоха в входа се усмихна и целуна леко бузата му в знак на благодарност. Искаше да му даде и друга целувка но не искаше да прекалява. Не знаеше, дали той няма изведнъж да я помисли за леко момиче и да се отдръпне от нея. Докато гледаше навън забеляза как от сенките се появява някаква фигура и хвърли към стъклото куршум. Парчето дърво падна след като се удари в стъклото. Каталина преглътна и погледна към Кристан.
- Тоя май е бил приятел на вампира който убих по рано тази вечер

- На всеки ли казваш, че вампирите съществуват? - попита, като се съсредоточи повече върху думите й, отколкото към действията и изобщо ситуацията.
Защото си мислеше, че можеше да се справи с нея и щеше, защото беше много просто. Не му отне много време, за да реши какво да прави, затова просто я издърпа, като тичаше бързо и караше и нея да тича. Беше напълно наясно, че вампирът можеше да ги настигне всеки един момент, но той и не искаше да бяга. Нужно беше просто да отвори вратата на апартамента, който беше на втория етаж, което може би можеше да не се и случи, но и да не се, то тук имаше достатъчно дърво. Все щяха да измислят нещо. И като казваше, че имаше дърво, то визираше дървеният стол на съседката му. Щеше да свърши работа така или иначе. Затова и я пусна. Трябваше да направи нещо малко по - разумно и затова бутна стола, който падна на земята и счупи крака му, а след това и другия, като подаде единия на нея. Направи го доста бързо и дори не осъзна как бе успял, но важен не бе начинът, а резултатът.

Каталина пое подадени й кол и се усмихна леко. Може би той самия беше ловец или пък и той беше наемен убиец. Имаше време за да го пита или поне се надяваше да имат време. Не знаеше, колко близо беше вампирът и дали скоро нямаше да се наложи да го убият, че какво ли щеше да стане ако някоя от съседките на Кристан реши да излезе за да остави боклук пред вратата си или пък да изкара някоя празна бутилка от мляко пред вратата. Е тогава щеше да стане разил. Нямаше да бъде лесно за обясняване как и защо имаше труп по средата от някоя на етажите.
- Е не по принцип не го казвам не го казвам на всеки срещнат.
Продължиха нагоре по стълбите към апартамента му. Това, щеше да бъде много интересен начин да го посети за първи път - преследвани от вампир който искаше да отмъсти за умрелия си приятел. Каталина можеше да чуе как вратата на входа се отваря с ритник. Това значеше, че имат максимум няколко секунди. Изръмжа недоволно и плъзна ръката си назад към пистолета който беше отзад. Преди да го хване усети нечия на ръка да я дърпа назад. Стисна ръката на Кристан.
- Не ме пускай. - прошепна тихо.

Край на шегите. Изведнъж стана сериозен, както никога. Не се беше ядосал, той не се ядосваше, но просто забавата изчезна. Осъзнаваше важността на това, което в момента се случваше и беше наясно, че трябваше да направи нещо. Не знаеше какво щеше да бъде той, защото Каталина беше далече, а вампирът още по - далече, но не достатъчно. Кристан стисна ръката й, пристъпи напред, като се опита да я издърпа, което беше, разбира се, невъзможно, но той държеше в ръката си парчето дърво, което успя да забие в ръката на вампира, при което той отдръпна ръка.
- Вратата в дясно - рече на Каталина, обаче, без да се обръща.
Може би беше необмислено, но той имаше идея. Знаеше как да отърве поне нея, защото ако тя влезеше в къщата, то вампирът нямаше как да влезе и да й направи нещо.

Блондинката усети силната хватка която я теглеше назад, щеше да падне назад. Стисна ръката на момчето пред нея и не я пускаше. Знаеше, че той беше спасението й. Действията му бяха бързи и блондиката почти не разбра кога той беше успял, да забие кола в ръката на вампира. Усети, как се освободи и мина зад момчето. Нямаше да го остави не и сега. Този дървен кол нямаше да го спре. Все още трепереше леко. Извади пистолета но не можеше да се прицели точно. Подаде го на Кристоф, хвана ръката му и се отдръпна назад.
- Няма да те оставя сам.
Стисна дървения кол и го хвърли към вампира. Усмихна се, щом видя как кола се заби в кракът му. Това щеше да го забави поне малко. Достатъчно колкото да стигнат до заветния апартамент на момчето.

За първи път през живота си държеше пистолет и реално, нямаше никаква идея какво да прави. Не се притесняваше особено много от това дали ще се изложи пред Каталина. Това не го интересуваше толкова. Важното беше да спаси животите им ... но дали щеше да е той или някой друг, нямаше никакво значение. Въпросът беше да оживеят. Затова спря да се оплаква вътрешно от ситуацията, както правеше до този момент и насочи пистолета към вампира, като разбира се, когато натисна спусъка не успя да направи абсолютно нищо. По - скоро уцели стъклото отзад и то се разби на парчета, а вампирът се усмихна,  но Крис реши да се стегне и се прицели още веднъж, при което го уцели в ръката, а след това не много далеч от сърцето. Изобщо нямаше идея какво прави.
- Дръж си го - каза ядосано, при което се сети, че бяха в опасност и хвана ръката й, при което тръгна нагоре по стълбите. Малко път им оставаше да изминат, за да стигнат до апартамента. Той и без друго беше отключен. Щеше да стане лесно. Трябваше само няколко стъпала, един завой и толкова.

Стисна ръката и го последна. Нагоре по стълбите и право към апартамента му. Радваш се, страшно много , че вампирът няма да може да влезе вътре. Щом влезе в жилището на Кристан го прегърна силно. Бяха се измъкнали от това само на косъм. Изтърва оръжието на пода в момента това нямаше никакво значение, по важното бяха те двамата и това че той я беше спасил.
- Благодаря ти.
Усмихна се леко и го пусна. Свлече се на земята пред него до перото му. Никога преди не се чувстваше така толкова уязвима и несигурно и то пред един вампир. Преди година дори не би си позволила да трепне. Но след времето прекарано в онази клиника някои неща се бяха променили за блондинката. Прокара пръсти през косата му и се загледа в лицето му.
- Ти си като мен нали?

Кристан седна на земята до нея. Можеше поне сега да си отдъхне, да бъде наистина спокоен. Тъй като и двамата бяха добре ... Или поне така му се щеше да изглежда. Очите му светнаха, когато погледна в нейните. Имаше нещо красиво, примамливо в тях. И той ги харесваше. Но не само очите й ... Сякаш всичко в нея го беше впечатлило.
- Би могло да се твърди - рече, като дори самият той не беше сигурен дали между тях има някаква прилика ... Но щеше да е хубаво. Все пак не противоположностите, а еднаквостите се привличаха в живота. Искаше му се да има нещо общо между тях и ако това беше то, то той щеше да бъде доста доволен, тъй като за него все още имаше надежда. - Гладна ли си? Попита изведнъж, когато усети наистина, че нещо му липсваше, а то определено беше храната, макар че нямаше представа дали има такова нещо в хладилника му, на което се надяваше силно .

- Няма да откажа малко храна.
Усмихна се леко и се облегна на рамото му. Той беше седнал до нея и това й харесваше й. Много й харесваше тази близост което той проявяваше към нея. Може би и той изпитваше нещо към нея. Това щеше да е много хубаво. Прокара ръката си около рамото му и се загледа в очите му. Видя голямото перо наблизо и го взе внимателно. Прокара го по лицето му надяваше се да има гъдел ако ли не поне красиво перо се беше запазило непокътнато.
- Ще ти помогна да сготвиш.
Постави перото в скута му и се усмихваше. Придърпа пистолета до себе си и погледна в пълнителя. Бяха останали само три патрона. Надяваше се да не се налага да ги използва тази вечер или когато и да е скоро.

Виждайки отново перото, Кристан набързо се изправи, взе го и го занесе на съвсем съсипаното ми бюро, което беше пълно с всякаква информация. Просто не искаше да забрави нещо, а перото вече беше по- важно от другите неща, при положение, че сега бяха в поне по- голяма безопасност.
- По - добре стой тук - каза, като всъщност не искаше тя да вижда остатъка от мизерията наоколо, но беше все едно, той така си живееше.
Влезе в една стаичка, коята беше доста малка, но в нея беше разположена нищо и никаквата кухня. Отвори хладилника и погледна..
Установи, че днес като по чудо имаше нещо, при това готово. Извади го. Взе една лъжица и го понесе към другата стая.
- Опитай това ... Нещо. Ако не ти хареса, все ще се измисли друго - каза като й подаде паницата, в която наистина той не знаеше какво има. Или какво беше ... Но не изглеждаше особено добре.

Каталина се усмихна и гледаше момчето. Щом се върна при нея се измести по близо до него и взе паницата. Взе малко от съдържанието й и хапна. Имаше странен малко кисел вкус но въпреки това беше интересно и ядливо най-важното. Взе още една лъжица и я подаде към устните му.
- Хубаво е каквото и да е било.
Хранеше и него и себе си. Беше красив жест. И преди излизаше с момчета които харесва но никога не беше правила това с друг. Скоро остави паницата настрана и целуна бузата му. Апартамента му не беше голям но изглеждаше уютен. Всъщност, той беше този който го правеше уютен.
- Следващия път ще ти сготвя аз

Кристан също се усмихна, въпреки неприятния вкус на храната, с която се тъпчеше. Наистина не я харесваше. Ядеше само това, защото само това можеше да приготви и определено нямаше да има против, ако тя му сготвеше някой път. Дори щеше да е супер.
- Щом казваш - рече и повдигна рамене.
Той не го намираше за приятно, но щом тя го хранеше му се услаждаше, което беше странно, но хубаво, защото имаше чувството, че щеше да изяде сега всичко, което тя му даде. ... или почти всичко.
- Няма да имам нищо против - каза, като й се усмихна.
Честно казано повече се опитваше да не я гледа в устните, защото изпитваше силното желание да я целуне и може би щеше да го направи. Не беше сигурен кога, но изведнъж му прищрака и просто се наведе и го направи, въпреки че не я познаваше и просто това беше немислимо. Но все пак я целуна, защото искаше и просто не можеше да чака повече.

Щом усети устните му притвори очи и го целуна. Отдаде се на желанието си и се сгуши до него. Реално двамата бяха непознати, но това не я интересуваше. Той беше нейния герой, беше я спасил от онзи вампир. Нещо като принца на белия кон ок приказките. Усмихна се и го целуна отново. Погали нежно лицето му и се сгуши в него.
- Невероятен си.
Намести се по близо до него и се загледа в очите му. Блестяха по много специфичен начин. Не беше виждала ничии очи, да блестят по този начин. Той беше специален. Целуна нежно бузата му и се облегна на рамото му.
- Ще ти приготвя каквото пожелаеш.