katalina and christan

First topic message reminder :

Кристан не можеше да каже, че е объркан и че му е случва нещо напълно странно, което преди не е ... е то това не му се беше случвало, но предполагаше. Винаги си имаше едно наум, въпреки че провалът беше нещо не така желано и все пак това пак не го учудваше. Не обичаше да пропада, да му се прецаква всичко или просто да се проваля, но това бе неговото ежедневие. Обичаше да се занимава с това. Доставяше му известно удоволствие. Харесваше му да проучва, другото не го влечеше чак толкова, но всъщност, силната омраза, която таеше, винаги бе много по - могъща от всичко останало и определено властваше над него с пълна мощност.
Но не съжаляваше. Нямаше нещо, за което истински да съжаляваше. Просто беше някак невъзможно и нереално, макар че и това се случваше, но той винаги си мислеше, че го няма и че щом го правеше, всъщност не било това, но разбира се, че грешеше. Често и това правеше.
Но в проучванията си рядко. И не си измисляше, както често правеше. Наистина работеше здраво. Не това бе ... професията му, но на базата на всичко, което знаеше, можеше да направи всяко същество, своя играчка. А те всеки път го подценяваха, заблуждавайки ги човешкия му произход. Правеше глупости, но знаеше как да се отърве от тях. Макар че му харесваше да ги прави.
Сега например държеше в ръцете си перо. Знаеше, че не е на птица, тъй като нямаше птица в града, която да отговаряше на размерите й. Беше доста голямо. Само глупак би го помислил за птица ... именно Кристан бе този глупак, но искаше да е сигурен. Не би харесваше ... съществата. Нямаше значение дали бе ангел, демон, вампир ... само за тези знаеше досега и само върху тях се концентрираше. Искаше да знае абсолютно всичко за тях.
И все пак проучи и се убеди, че изобщо е невъзможно на света да има такава птица с толкова бяло перо и толкова дълго, запазено, в същото време. Беше странно да го влачи по улицата, но всъщност изобщо не се интересуваше. Всеки можеше да си мисли, каквото иска. Това си беше негово право и Кристан нямаше намерение да го спира.
Вървеше пеша, тъй като нямаше пари да си позволи кола. Той никога, ама абсолютно никога нямаше пари. Живееше напълно сам, затънал бе в дългове ... дължеше ужасно много пари на банката ... може би поне десет хиляди, което беше супер много за него, но и за това не му пукаше. Живееше на квартира, хранеше се навън, дори изглеждаше сравнително добре за нищо и никаквите пари в джоба си и пак си му беше все едно. Интересуваше се само от едно нещо в момента и то беше да се прибере и да прибере със себе си перото. Главата му се завъртя настрани и се спъна, при което едва не се преби, но се задържа и в момента, в който вдигна погледа си забеляза момиче, което едва не събори. Странно беше .... че не ги преби и двамата за секунди, но се преживяваше.

Щастлив край за него. Обгърна тялото й с ръцете си и се усмихна.  Можеше и да не я познава, но откакто я срещна си мислеше, че сякаш я познава от много, ама много време. Но, разбира се, това нямаше как да бъде реалност, защото я виждаше за първи път … или поне така му се струваше.
- Ти повече – каза, като я целуна по челото.
Изобщо не предполагаше, че този екшън ще се развие по този начин. Всичко стана толкова бързо, че дори се обърка, но това не му попречи да продължава да я държи в прегръдките си.
- В момента не мисля, че имам нужда от нещо друго – рече и погали косата й, като вдиша от аромата й.

- На мен. Ти си ми достатъчен.
Сгуши се в ръцете на Кристан и се усмихна. Изпитваше голяма удоволствие когато беше до него в ръцете му. Целия свят изчезваше и оставаха само те двамата.Гушкаше го и галеше нежно гърба му.
- Не знам дали знаеш но от както се срещнахме се чувствам по специален различен начин. Ти ме направи много щастлива Кристан.
Нямаше значение, че не се познават от преди. Че не знаят любимите неща на другия или пък какво не харесва. Но не мислеше, че това беше от голямо значение не и щом тези чувства ги имаше. Усмихна се отново и се замисли: Чувствата ги имаше, имаха и цялото време на света за да се опознаят един друг.
- Може ли да остана при теб

Въпросът й сигурно беше подвеждащ. Не знаеше точно как трябва да й отговори. Тук беше ужасно. На него не му пречеше, но тя изглеждаше доста добре и не знаеше дали иска да й причинява това и да я оставя в тази мизерия.
- Бих опитал да ти предложа нещо по-добро, но не мисля, че убих вампира така, че докато това не се случи не мисля, че ще си в безопасност - каза, макар че изглеждаше така сякаш тя бе по- опитната, но трябваше да се направи на мъж и нямаше как да пропусне да го каже това.
- Моля, седни - каза, като за секунди се отдръпна от нея и й посочи дивана - Тъй като си мой гост, би било удачно да те попитам дали искаш нещо друго. Та ... Искаш ми? - попита и й се усмихна.

- Искам просто да се върнеш до мен.
Гледаше го и се усмихна. Винаги се беше надявала да си намери такъв мъж като него - силен, грижовен, забавен. Който ще бъде до нея въпреки всичко и всички. Намести се на дивана и зачака той да се върне при нея имаше нужда от това. Да го усеща до себе си да знае, че той е до нея.
- Дори и вампирът да го нямаше пак щях да искам да остана при теб.
Това си беше самата истината. Много искаше да е с него без значение къде. Дали тук или пък в някой мотел, или пък в някой затвор. Усмивката не слизаше от лицето й.
- Разкажи ми за себе си моля те

- Освен, че си много хубава и усмивката ти е - каза и й се усмихна в същото време.
Седна до нея на дивана и отново я прегърна. Усещаше, че наистина се чувстваше някак напълно различно покрай нея. Чувството не беше толкова непознато, колкото леко различно. Имал е подобни чувства и преди, но сега бяха странни, по - хубави от обикновените. Имаше щастие. И това му харесваше. Може и да нямаше пари, но винаги се намираше нещо, което така извърташе нещата, че можеше да бъде доволен от живота си въпреки всичко. И днес беше един от тези дни.
- Искаш да знаеш нещо конкретно? - попита и успя да завърти главата си по начин, по който да може да я погледне в очите. - Мисля, че твоят живот е доста по - интересен - каза, предвид факта, че беше убила вампире преди да се срещнат, че този я преследваше .

- Какво обичаш да правиш? Какво харесваш какво не харесваш. Такива неща
Загледа се в очите му и се усмихна. Искаше й се да го познае. А тя самата тя вече беше започнала малко по малко да разкрива истинското си аз пред него. Това я караше да се чувства неспокойна и притеснена. Това беше нещо което не показваше пред никой. Но Кристан беше успял да спечели доверието й толкова бързо.
- Моя живот ли? Казах ти няма нищо интересно. Досега се местех от град на град имах малко прекъсване за няколко месеца да кажем че бях на лечение което не беше по мое желание.

- Обичам да разучавам - каза, като в този миг си помисли за перото ... не знаеше кога щеше най - сетне то да му излезе от главицата, но май нямаше да е съвсем скоро, както се предполагаше. Просто имаше неща, които го караха да се привързва страшно много към нещата, които го интересуваха. - Обикновено това правя - призна си.
Водеше изключително скучен живот, но това не му пречеше. Важното беше да се чувства комфортно в себе си и определено не се влияеше много от чуждото мнение.
- Когато искаш, можеш да ме кажеш - увери я й и се усмихна, като я целуна.
Не искаше да я притиска, както хората правеха. Беше досадно, неприятно. А тези чувства не се харесваха от Кристан. Обичаше хората около него да се чувстват свободни.

Погали лицето му и отвърна на целувката. Усети как целия страх и притеснение изчезнаха. Сгуши се в него и започна да гали нежно ръката му. Много се радваше на компанията му и няколкото мига прекарани заедно. Искаше й се това никога на свършва.
- Какво разучаваш? Кажи ми? Интересно ми е.
Изправи се леко и съблече коженото си яке. Остави го настрани и отново се сгуши в ръцете на спасителя си. Думите му бяха донесли покой на съзнанието й и продължи да гали ръката му.
- Извърших нещо лошо, някой ме издаде и един следовател който е голям задник ме изпрати в една лудница. Но кажем едни приятели ме измъкнаха

- Не съм сигурен, обикновено свръхестествения свят - отговори простичко.
Историята за секунда го заинтригува. Е, той можеше да няма нищо в джоба си, но поне не беше луд, което го успокои. Разбира се, не го мислеше. По - скоро той беше лудият и обсебеният, но това все пак не му пречеше.
- Случва се - каза и сви рамене.
И разбира се, беше прав. Всеки правеше грешки, всеки имаше право на това, а кой беше той да слага края му? И той не бе чиста душа. Но него така или иначе не го интересуваше това, което е било. Обект на вниманието му беше настоящето.
- Радвам се, че са те изкарали от там. Иначе нямаше да те срещна - засмя се.

- И аз се радвам. Не знаеш колко се радвам че те срещнах.
Загледа се в него и се усмихна. Не я беше осъдил заради грешките й и това беше много спокойно и красиво. Облегна се на рамото му и се загледа в очите му. Не искаше да откъсва поглед от него. Може би ако откъснеше поглед той щеше да изчезне и всичко да се окаже само мираж.
- Аз се запознах с свръхестествения свят преди няколко години. Помагах на едно семейство ловци и те ме въвлякоха в всичко това.

За разлика от нея, той не я гледаше. Не и постоянно. Усещаше погледа й върху себе си. Беше убеден, че е там. Ако можеше нещо, то това беше да усеща. Знаеше кога някой го гледа. Докато той не обичаше да го прави. Беше го страх. Не вярваше на пълното щастие. Ако намали това, то всичко щеше да бъде наред, нали?
- Ясно - каза и кимна. - Аз трябваше пък да съм ловец в истинския смисъл, заради произхода си, но реших да променя ... да речем, съдбата си.
Не обичаше да зависи от някого. Беше глупаво. Можеше да избира сам. Всеки можеше и трябваше да се възползва.

- Всеки сам контролира и чертае съдбата си.
Гледаше го и го гушкаше. Затвори очите си за миг и се сгуши в него. Слушаше го и се замисли. Донякъде историята му беше по добра от нейната. Радваше се, че той има родители до себе си които да го подкрепят. Затвори очи и се гушкаше.
- Понякога ми се иска да мога да върна времето назад и родителите ми да не умират.
Отвори очите си. Имаше няколко сълзи в очите й които не искаха да останат скрити. Искаха да излязат да бъдат забелязани. Да покажат че момичето имаше чувства и можеше да бъде наранена много лесно.

Кристан беше абсолютно спокоен. За миг я погледна и забеляза сълзите по лицето й. Не можеше да се почувства зле. Не знаеше какво й имаше на нея. Може би думите му биха могли да му подскажат нещо, но дори и да можеха, той не се влияеше от емоциите на другите. Беше егоист. Интересуваше се само от себе си, макар че понякога си мислеше нещо друго, напълно различно.
- Сама го каза - рече Кристан и все пак реши да изтрие сълзите й, защото изпита вътрешна необходимост. - Всеки сам избира какво да стане в живота му. Миналото си остава в миналото, но виж, настоящето можеш да го моделираш, както пожелаеш. Можеш да направиш всичко, защото ако те не са живи, то ти си - каза, като й се усмихна и преметна кичура, който се бе появил пред лицето й.

- Е да имам свобода на действията но понякога взимам грешните решения.
Усмихна се щом усети ръцете му по лицето си. Преглътна леко за да възпре останалите сълзи които със сигурност щяха да се появят щом заговореше за тема "Родители". Честно понякога й се искаше да се напие до припадък, тогава без проблем говореше на всякаква тема ставаше лошо само когато ефекта от алкохола започнеше да изчезва и когато чувствата й се връщаха. Тогава се чувстваше като емоционална развалина и хич не беше готина компания.
- Повечето хора мислят, че избора ми на професия е най-голямата грешка в живота ми но аз не съм на това мнение. Чувствам се някак доволна избора си. Все едно продължавам делото на родителите ми. Малко след смъртта им научих че преди да се родя са били наемници

- Всички грешат. Това е нормално - отговори.
Ако трябваше да преброи своите, сигурно щеше да му отнеме цяла вечност. Дори, когато нищо не правеше, пак грешеше. Наистина за него това беше нормално.
- Значи ти си наемна убийца? - опита се да заключи по някакъв начин и да асимилира казаното от нея.
Макар че нямаше особено голямо значение дали ще убиваш хора или същества. Пак ги убиваш. Така, че не виждаше нещо нередно. И без друго само природата за него заслужаваше да живее.
- Има и по - големи грешки - каза. - Ако се чувстваш добре, то това не е грешка. Те просто не разбират - заяви, като въздъхна.