Before few weeks

First topic message reminder :

Завистта беше един от най-силните смъртни грехове. Често се издигаше над останалите шест гряха. А истината беше, че можеше да търпи много малко от тях. Може би Похотта беше единствената с която му харесваше да прекарва ценното си време. В момента стоеше, на неговото сепаре в бара си и оглеждаше човешките момичета. Знаеше, че с едно щракване на пръстите можеше да има всяка една от тях.  Но не си заслужаваше, те бяха забавления за няколко нощи най-много една седмица.
Отпи от питието си и плъзна празната чаша по плота на масата. Погледна към едната сервитьорка и кимна леко. Беше достатъчен знак, за да знае какво да направи. Гледаше я как отнася чашата и се загледа в нищото. Музиката не беше точно от любимите му стилове но пък привличаше все повече и повече млади хора - млади души от които да се храни. Хранеше се от човешката завист. Прекарваше по няколко часа на ден, за да поддържа тялото си в този вид.
Стана от мястото си и тръгна бавно към дансинга. Трябваше, да се раздвижи малко да събере малко погледи към себе си. Вървеше между танцуващите младежи. Плъзна длани по дългите и хубави крака на едно момиче. Не го интересуваше дали тя си имаше приятел или не така или иначе можеше да го смаже като малко бубулечка. Погледа му се прикова към едно тъмнокосо момиче което стоеше встрани от тълпата. Усмихна се и тръгна към нея. Покрай него мина една сервитьорка и той взе питиетата от таблата й. Спря се пред момичето и й подаде едната чаша.
- Сладурче, надявам се тази вечер да си тук сама.

Изведнъж си спомни за онези години, когато се оказа в нищото, когато й се налагаше да спи на гадния и студен бетон, когато я бяха заловили и прекара най - ужасните години през живота си. Но може би по - обезпокояващото беше, че продължаваше да си бъде същата, не си беше взела урок и никога нямаше да се случи това. Всъщност там имаше време да помисли. Да намери начин да си отмъсти, да продължи ... какво да направи. Всичко беше възможно и щеше, защото все още не бе успяла да завърши целите си. Обаче имаше време, щеше да почака, за да си оправи сметките с вещицата, ах тази ... би я убила, но щеше да почака, беше по - важно да си получи заслуженото ... липсата на магия не беше достатъчна.
- Какво му е на пода? Добре си е - каза и без да забележи на лицето й се появи онова разгневено изражение, просто си мислеше за толкова много и емоциите й нямаше как да се разграничат. - Не, можеш да останеш горе, не е задължително да се мъчиш заради мен.
Усмихна се, но в очите й още можеше да се прочете злобата, тя не криеше чувства, не беше така програмирана.
- Какво е? Как се казва? - попита и повдигна вежди.
Тя не би се навила да се грижи за куче или дори за дете, макар че точно това смяташе да направи съвсем скоро.

- Казва се Лъки.
Засмя се леко и обви ръцете си около крехкото тяло на момичето. Имаше нещо странно в нея което го караше да забравя че тя като него е силен демон. Виждаше само едно крехко и миловидно момиче което има малко по високо его и самочувствие и е малко влюбена в себе си но просто това бяха дреболии които с удоволствие щеше да забрави за общото благо. Целуна нежно бузата й и я притисна към себе си.
- Мисля да остана с теб. Ще преживея факта, че не сме на леглото но знаеш ли тук също мога да те накарам да крещиш името ми секси.
Целуна отново устние й и задълбочи целувката.

Ако можеше да се види, нямаше да се познае. Държеше се толкова свободно ... нямаше да познае себе си в тази Анастасия, ама никога нямаше да може. Беше странно, но някак сладко и красиво. Не можеше да каже, че дори така, сега, не се обичаше. Нямаше как да спре това явление толкова лесно, но можеше да каже, че леко я изнервяше. Сякаш просто да бъде щастлива  не й доставяше толкова голямо удоволствие, колкото да страда. Може би просто беше луда и трябваше да се погрижи за себе си преди да е станало твърде късно.
- О, нима? Някой много си е вдигнал самочувствието, ми се струва - каза му и присви очи, като се наведе, целуна го, а след това ухапа ухото му ... от колко време искаше да го направи ... не можеше да бъде реално.

- Невероятна си сладурче.
Простена в ухото й и плъзна ръцете си по тялото й като ги спря на задника й стискайки го силно. Знаеше, че това ще й хареса и затова го правеше. Целуна нежно вратът й и я притисна нежно към себе си. Искаше да усеща винаги тялото й притиснато плътно до своето. Целуваше вратът й отново и отново. Плъзна устните си нагоре към брадичката и устните й. Захапвайки леко долната й устна. А след това я облиза леко.
- А ти не си ли самоуверена.

В точно този момент щеше да каже „разбира се, че съм”, но реши да си замълчи. Не за друго, а защото просто имаше много по – важна работа сега. Всъщност това беше отговорът, който можеше да даде на всичките думи, които бе изрекъл по – рано.
- Да не си посмял да ме пуснеш – каза просто и хвана брадичката му, отделяйки го от врата й.
Вдигна я нагоре, а точно така си проправи път към устните му. В началото, целувката й не беше нищо особено … дори изглеждаше така сякаш щеше да докосне устните му само веднъж, за кратко, но изобщо дори не си го и помисляше. А точно това си пролича, когато задълбочи целувката им, когато позволи на ръцете й да препуснат по гърдите му. И ненадейно на лицето й се появи усмивка.

- Не съм си и помислял да те пускам красавице.
Усещаше устните й върху своите и просто губеше контрол над действията и разума си а беше много важно да ги запази поне засега за да не й изкара акъла.
Завъртя се така, че Анастасия да е отгоре и плъзна длани по тялото й изследвайки всеки един сантиметър от кожата й. Спря ръцете си върху бедрата й и ги върна отново на горе до задника й. Стисна го леко и я целуваше. Усещаше езика й и го захапа леко. Не искаше това да спира.
- Така добре ли е?

"Само да ме излъже" ... мислеше си Анастасия. Беше доста озлобено момиче, но това изобщо не й пречеше. Нямаше против ... ама никак. Анастасия някои неща, повечето, не я вълнуваха. Отдръпна се доста рязко, при което за части от секундата лицето й придоби някакво недоволно изражение ... изключително много се забавляваше, когато виждаше как той се чусвтваше по някакъв начин виновен, заради действията й. Усмихна се, разбира се и се засмя. Можеше да направи, каквото поиска. Никой нищо не можеше да й каже. Наведе се към него и погали лицето му, при което го целуна нежно, което беше напълно противоположно действие, спрямо това, което направи с ризата му. Със сигурност нямаше да може да я облече отново, тъй катотака я разкъса, че не успя да ... "откопчае" дори копченце.