Before few weeks

Завистта беше един от най-силните смъртни грехове. Често се издигаше над останалите шест гряха. А истината беше, че можеше да търпи много малко от тях. Може би Похотта беше единствената с която му харесваше да прекарва ценното си време. В момента стоеше, на неговото сепаре в бара си и оглеждаше човешките момичета. Знаеше, че с едно щракване на пръстите можеше да има всяка една от тях.  Но не си заслужаваше, те бяха забавления за няколко нощи най-много една седмица.
Отпи от питието си и плъзна празната чаша по плота на масата. Погледна към едната сервитьорка и кимна леко. Беше достатъчен знак, за да знае какво да направи. Гледаше я как отнася чашата и се загледа в нищото. Музиката не беше точно от любимите му стилове но пък привличаше все повече и повече млади хора - млади души от които да се храни. Хранеше се от човешката завист. Прекарваше по няколко часа на ден, за да поддържа тялото си в този вид.
Стана от мястото си и тръгна бавно към дансинга. Трябваше, да се раздвижи малко да събере малко погледи към себе си. Вървеше между танцуващите младежи. Плъзна длани по дългите и хубави крака на едно момиче. Не го интересуваше дали тя си имаше приятел или не така или иначе можеше да го смаже като малко бубулечка. Погледа му се прикова към едно тъмнокосо момиче което стоеше встрани от тълпата. Усмихна се и тръгна към нея. Покрай него мина една сервитьорка и той взе питиетата от таблата й. Спря се пред момичето и й подаде едната чаша.
- Сладурче, надявам се тази вечер да си тук сама.

Анастасия беше изключително раздразнена. Не можеше да се каже, че й бе за пръв път, но за пръв от толкова време насам. Това лигаво момиченце нямаше как да не я вбеси. Опитваше да я върне на родителите й, тъй като това беше работата й, полагаше наистина големи усилия и то не, за да се провали. В живота й нямаше място за провал. Не би му позволила да влезе и да съсипва хубавичкия й живот. Добре си й беше така, но тази глезла искаше да провали всичко. Пълна глупачка! Съдът не би я дал на семейството й. Те дори не се грижеха за нея, а беше нужно, за да спечелят. За момент си мислеше, че именно това иска да направи. Да се провали, защото тайно в точно този провал, ще има победа, а Анастасия обичаше, О, все още обича да побеждава.
Беше наистина готова да хване това момиче за косата и да го влачи до дома й, но знаеше, че това нямаше да й помогне. Можеше да си мисли всичко, но делото си не би съсипала, заради желанията си. Беше въпрос на репутация, а Анастасия се славеше като добър адвокат. Нямаше начин да се остави на тази, малката.
Стоеше със скръснати ръце и я наблюдаваше доста дълго време. Може би половин час, а това си беше тотална загуба на време. Но сега я изпитваше. Искаше за разбере дали наистина иска всичко това, дали се замисля за семейството и за себе си. Очевидно не особено. Което щеше да й е полезно в съда. Щеше да я заплаши по този начин. Щеше да я накара да спре с тоя глупав живот поне до края на делото. Анастасия много добре знаеше, че момичето не искаше да живее с пропадналия си баща, който извенъж замогна .. Знаеше, че искаше ухолния живот, който майка й й предлагаше и точно това брюнетката щеше да провали - плановете й.
Нечий глас а накара рязко за се обърне и забързо да огледа непознатата, очевидно, за нея фигура.
- Ги пък кой си? - рече ядосано, тъй като все още трепереше заради онази малката.
В същото време пое и чашата. Взимаше, каквото и се дава, нямаше значение кой, наистина. И все пак тази й това придобивка се разби на парчета в ръката й, защото просто нервите й не издържаха.

- Аз ли? Аз съм собственика на бара.
Засмя се леко и гледаше към момичето. Хвана ръката й и махна внимателно парченцата стъкло. Знаеше, че раните й щяха да зараснат бързо. Беше я усетил, че тя е демон още от както я беше видял но не мислеше да се издава още това щеше да развали интересната игричка на привличане на вниманието й. Издави една кърпичка от джоба си и я притисна към дланта й. Щеше да се направи на ударен, когато му покаже вече зарасналата си длан. Отпи от чашата си и гледаше. Беше толкова красива приличаше на ангел, но знаеше, че зад миловидната и ангелска същност се крие истински демон от класа.
- Нима това момиче което в момента се оставя да я събличат и изнасилват само с поглед ти е по голям интерес от един мъж пред себе си.
Щеше да се направи на засегнат. Застана пред нея и скри погледа й от момичето. То със сигурност щеше да намери кой да й осигури превоз до тях и компания за през нощта, но Шейн от друга страна искаше компанията на това момиче. Подаде й чашата си.
- Как се казваш?

Разтрепера се, когато усети допира му. Изключително се подразни. Мразеше да я докосват. Мразеше много неща, но това наистина я караше да се чувства изключително зле, но никога не го показваше. Повечето й настроения стояха зад ядосаната маска, чрез която досега бе гледала малката пикла в центъра. Щеше да я вкара в ред тази. Нямаше да проваля плановете й. Не за това й трябваше.
- Точно така - каза на думите му.
Сега не можеше да мисли за нищо друго освен за това. Нямаше значение кай беше той и какво правеше, важното беше коя е тя и какво щеше да направи. Дръпна ръката си и сякаш си мислеше, че нищо нямаше да се забележи, но й не се интересуваше особено, изтри остатъка от кръвта си в роклята си.
- Анастасия - каза, като го погледна в очите, тъй като в противен случай щеше да й се наложи да се обърне, за да го избегне. А тя не искаше, защото я вбесяваше допълнително, а това й харесваше, подготвяше я за утрешния й план.
Малко по - късно щеше да направи опит отново да провери какво се случва с онази, но нямаше да е сега, тъй като беше малко заета и в момента нямаше нищо интересно, което да използва срещу нея. Трябваше да изчака удобния момент. Тогава щеше да има истинска полза от идването й тук.
- Титлата ти ... - започна, като се изсмя на нелепата дума, която бе употребила. - ... с нея ли трябва да те наричам? Господин собственик на бара?

- Ти можеш да ме наричаш Шейн.
Гледаше момичето, можеше да усети гневът й но това му харесваше и то много. Харесваше му да изкарва наяве чувството на жените около себе си. Облегна се на стената до нея и я гледаше. Можеше да усети раздразнението й, от това че й досажда в момента. Беше сигурен, че под този гняв се криеха някакви други различни емоции от гняв, раздразнение и досада. Щеше да направи всичко възможно за да изкара емоциите й наяве. Да я накара да си признае всичко както правеха децата пред родителите й.
- Каня те да дойдеш на сепарето ми.
Посочи й с ръка към центъра на заведението и се усмихна както той си можеше. Нощта едва сега почваше, все още беше млада. Кимна леко с ръката и хората които стояха покрай сепарето му се разкараха като вчерашен боклук. Можеше да види оставената бутилка заедно с двете чаши. Идеално освен хубаво момиче щеше да има и хубаво пиене. Подаде й ръката си и чакаше реакцията й.
- Хубаво име имаш Анастасия

- Добре, Шейн - каза и се усмихна, като не можеше отново да намери нещо хубаво в цялата картинка. Денят й беше буквално съсипан, но щеше да компенсира. Това не биваше да я притеснява. Можеше да извади душата на малката и да си прави, каквото поиска с нея. Ако заплахите й не помогнеха, то щеше да й вземе душата ...
Мозъкът й бе забил на тази история и не искаше да я изчисти. Но все пак лицето й сега не изглеждаше чак толкова намръщено. Дори да имаше причина, то не искаше да я показва явно, макар че й оставаше още малко, докато не откачи напълно.
- След теб - каза и го подкани с ръка, като повдигна вежди, и наклони глава на ляво.
Не отказваше щом й предлагаха. Не беше такъв човек. Неспособна бе да направи това. Понякога това беше нещо добро ... сега щеше да разбере дали също е, но и да не разбереше ... животът й не се въртеше около това.
- Вярно е - отговори, но в същия момент тръгна напред, като мина значително напред, дори пред него, въпреки че му бе казала той да води.
Моментът на застой я изнервя, трябваше да направи нещо, преди наистина да избухнеше, а в това нямаше, обикновено, нищо хубаво.

Щом седнаха на сепарето отвори бутилката и напълни чашата на момичето. Усмихна се и я побутна към нея. Не бързаше да напълни своята. Искаше първо да я опознае, може би само може би щеше да се окаже нещото което Шейн беше търсил толкова много години и векове наред.
- Е разкажи ми за себе си Анастасия. Защо това момиче те ядосва толкова много.
Облегна се назад и започна да изследва с поглед тялото й. Всяка една извивка, всяка къдрица. Нервните й тикове. Как леко потреперваше може би все още ядосана заради въпросното момиче от по рано. Дали пък нямаха някаква роднинска връзка или пък бяха скарани приятелки от преди? Това беше много интересно за смъртния грях. Но не по интересно от момичето до него. Наля малко в чашата си и я гледаше.
П.п - Сори, че е толкова късо ама не измислих друго xDD

Анастасия не бе от хората, които споделяха. Нахалството я изнервяше, но поне този път реши да си го запази за себе си, но тъй като беше ядосана, то не можеше дори и да го показваше, да се отличи особено много. Когато се ядосваше, просто изглеждаше еднакво, а се ядосваше постоянно.
- Да разкажа за себе си? – попита, като се обърна към него и повдигна вежди. Лицето й този път, въпреки всичко, за което си мислеше, придоби напълно различна физиономия. Изсмя се. – След като знаеш кой ме ядосва, значи ще можеш да разбереш защо, без да ме питаш – каза и кръстоса краката си и започна да се поклаща наляво и надясно.
Успя да се върне към онова състояние, в което човек не знаеше дали се побърква или става нещо напълно различно. Просто превключи за момент. Но злобата й пак щеше да се върне. Беше нормално. Пое чашата, след което отпи от нея и се загледа в празното пространство, като изведнъж реши и да се усмихне някак истински на нищото, в което гледаше, но всъщност погледът й бе обхванал някакво момче, което реално дори не виждаше. Мозъкът й бе на съвсем различно място.
Пп; няма страшно ;ддд

Гледаше й отнесеният й поглед. Демонът се чудеше къде ли беше съзнанието й. Дали беше при това момиче от преди малко или на друго място. Не беше сигурен как да привлече вниманието й и да го задържи, за цялата нощ. Усмихна се леко и я гледаше. Отпи от уискито си и се замисли. Това момиче, беше много по различно от останалите и не визираше това, че е демон. Беше се срещал и с други демонки но никоя от тях, не беше така недостъпна като тази. На тази съзнанието й се рееше из Ада някъде а не беше при него.
- Мила моя всички демони са различни. Ти не ми приличаш на типичния демон.
Може би вече се беше издал но не му пукаше. Ако се наложеше щеше да убие всеки един в този бар за да я заинтригува и да я накара да забрава за момичето от по рано. Със сигурност имаше и по важни и смислени дилеми с които тя да си тормози красивата главица и нервите.

Анастасия не можеше да бъде впечатлена просто така, но може би мъжът до нея бе започнал да си създава поле за изява ... може би имаше какво да покаже, мислеше си брюнетката, тъй като думите му успяха да я грабнат за няколко секунди ... краткотрайни, но си бяха няколко секунди, а времето си беше време, независимо от измерителната единица.
- Всички сме различни - каза, като повдигна рамене, докато продължаваше да наблюдава онова пространство, което погледът й бе обхванал.
Но всъщност го измести, тъй като бе осъзнала, че момчето, което бе обхванала, всъщност бе започнало да я гледа. Имаше много неща, които доста я дразнеха и това бе едно от тях. Просто нямаше нещо, което да не я ядосва и с времето точно в това се бе напълно убедила.
Хвърли един поглед на заведението, за да разсее обстановката, докато продължаваше да поклаща краката си ... ако някой го правеше пред нея, щеше да откачи, но нали го правеше тя, доставяше й удоволствие.
- Защо бар? - попита, като отправи погледа си към чернокоското.

Шейн проследи погледа на момичето и забеляза момчето което я зяпаше. Стисна челюстта си и присви ядосано очи. От светло сини станаха черни и напълно лишени от емоции. Този жест беше напълно достатъчен другия кандидат за вниманието на Анастасия да погледне на другаде но не и към брюнетката. Усмихна се доволно и погледна отново към нея.
- Права си. Някои са силни и интересни а други са просто поредните бездушни слабаци. Убеден съм, че ти си от първи вид сладурче.
Изпи чашката си. Притвори очи. Обичаше спиртната напитка да изгаря гърлото му по този начин. Не усещаше много о питиетата по този начин и затова се наслаждаваше на хубавото уиски. Един от минусите на безсмъртието е силния метаболизъм. Беше толкова другото да се напие.
- Защото тук е много доходоносно. Забавно е да си сред млади които много лесно се поддават на манипулация и шантажиране. А и има много красиви и готини мацки които пускат много лесно.

Анастасия заряза чашата ... и без друго не пиеше. Дори не можа да повярва, че отпи, но беше минало ... макар че гадният вкус бе останал в устата й и сигурно нямаше да си отиде скоро.
- Не знам ... това ти ще го решиш - отговори и се усмихна повече на себе си, тъй като просто се обичаше толкова, че чак си се възхищаваше ... ако не беше толкова скромна наистина щеше да каже, че е толкова уникално, че дори да тръгнеше да търси някоя подобна, дори, то нямаше никога, при никакви обстоятелства да я открие, тъй като Анастасия, както и сестра й бяха наистина уникални, макар че брюнетката не признаваше изобщо ангела.
Като се замислеше той беше доста прав, но в крайна сметка все още си мислеше, че имаше и други неща, с които човек можеше да се захване и пак щяха да му донесат достатъчно печалба, но за нея нямаше значение. Тя се занимаваше с това, с което наистина искаше и й беше предостатъчно, макар че понякога наистина се побъркваше и вбесяваше на безмозъчните човеци, които не бяха способни да разберат важността на думите й, сякаш на стена говореше ... и все пак ги караше да се осъзнаят и да приемат онова, което тя искаше, за да спечели, както винаги трябваше да се случва.
Изведнъж се ядоса, както до преди малко. Осъзнаваше колко много наистина ги мрази и като се огледаше, наоколо беше пълно с такива. Надяваше се поне този до нея да е нещо нормално, тъй като наистина щеше да се разкара от тази дупка и без друго това, за което бе дошла, вече си го взела.
- Вода предлагате ли? - попита, като отново тази гадост, която усещаше в устата си й напомни, че съществува.

- Разбира се, веднага ще получиш.
Стрелна с поглед сервитьорките които стояха наблизо. Те веднага тръгнаха, да носят вода на дамата му. Беше ги обучил добре. Винаги имаше няколко сервитьорки които стояха наблизо до него за да следят жестовете и желанията му. Не се случваше често Шейн да бъде с момиче но когато се случеше искаше да направи всичко възможно да я впечатли и да задържи вниманието й за себе си за през цялата нощ, че и след това. Макар, че сами демон не поглеждаше момичетата повече, от една нощ. Можеше да се каже че някои ги различаваше единствено когато бяха на колене пред него. Подсмихна се когато една сервитьорка сервира на Анастасия вода, отпрати момичето. Изправи се леко и се приближи към брюнетката.
- Много е приятно тук. За теб може да не е но аз съм свикнал. Преди бяха публични домове и бардаци. Сега са нощни заведения, барове и стрийптиз клубове.
Отвори водата на момичето и й наля. Беше убеден, че тя може да си я отвори и сама но това, беше просто приятен кавалерски жест с който се надяваше да я спечели още повече.

- Чудесно - отвърна, като всъщност наистина се радваше до някаква степен.
Просто не можеше да понася повече. Можеше да бъде демон, можеше душата й да бъде тотално черна, но имаше характер и то доста откроен, държеше предимно на себе си. Имаше си своите предимства и недостатъци. И определено не понасяше алкохола, въпреки че това сякаш беше доста неочаквано, тъй като бе доста стара ... или ако не много, то поне достатъчно, за да се очаква, че тази гадост не ще я кара да се чувства толкова зле.
- Така е. Не ми е - каза, но въпреки това стоеше тук и наистина не осъзнаваше защо... - Но в крайна сметка всеки със себе си - каза след това, като наклони глава и отново се усмихна, като този път просто видя отражението си в чашата с водата и си се зарадва.
- Благодаря - каза, като пое чашата и я изпи цялата съвсем набързо, тъй като все още не издържаше.

- Мисля, че ти би трябвало да си смъртен грях красавице.
Засмя се и я гледаше. Вече, беше забелязал, че тя се радва повече на собственото си отражение от колкото на компанията му. Донякъде го дразнеше но от друга страна го стимулираше да продължава да опитва да привлече вниманието й към себе си. Изправи се и застана пред нея. Пое ръката й в своята и се усмихна.
- Един бебчо?
Не дочака отговора й и я поведе като истински джентълмен към дансинга. Завъртя я около себе си. Радваше се на гледката - красивото й тяло да се движи в ритъма на музиката. Знаеше, че няма по красива и сексапилна от нея в този бар. Нямаше да позволи на никоя друга да я засенчи в момента. Обви ръка около талията й танцуваше по близо до нея.