Before few weeks

First topic message reminder :

Завистта беше един от най-силните смъртни грехове. Често се издигаше над останалите шест гряха. А истината беше, че можеше да търпи много малко от тях. Може би Похотта беше единствената с която му харесваше да прекарва ценното си време. В момента стоеше, на неговото сепаре в бара си и оглеждаше човешките момичета. Знаеше, че с едно щракване на пръстите можеше да има всяка една от тях.  Но не си заслужаваше, те бяха забавления за няколко нощи най-много една седмица.
Отпи от питието си и плъзна празната чаша по плота на масата. Погледна към едната сервитьорка и кимна леко. Беше достатъчен знак, за да знае какво да направи. Гледаше я как отнася чашата и се загледа в нищото. Музиката не беше точно от любимите му стилове но пък привличаше все повече и повече млади хора - млади души от които да се храни. Хранеше се от човешката завист. Прекарваше по няколко часа на ден, за да поддържа тялото си в този вид.
Стана от мястото си и тръгна бавно към дансинга. Трябваше, да се раздвижи малко да събере малко погледи към себе си. Вървеше между танцуващите младежи. Плъзна длани по дългите и хубави крака на едно момиче. Не го интересуваше дали тя си имаше приятел или не така или иначе можеше да го смаже като малко бубулечка. Погледа му се прикова към едно тъмнокосо момиче което стоеше встрани от тълпата. Усмихна се и тръгна към нея. Покрай него мина една сервитьорка и той взе питиетата от таблата й. Спря се пред момичето и й подаде едната чаша.
- Сладурче, надявам се тази вечер да си тук сама.

Щом видя разочарованието на лицето й я прегърна нежно и я притисна към себе си внимателно. Целуна челото й.
- Знаеш ли, сигурна съм, че има начин да развалим проклятието. Не вярвам да има толкова жесток човек, който да направи неразвалимо проклятие върху това прекрасно създание.
Усмихна се леко, не знаеше какво друго да направи или да каже за да я успокои. Това което беше казал по рано наистина го мислеше. Щеше да направи всичко възможно за да разбере истината и да намери вещер или вещица за да развали това малоумно проклятие и да я направи щастлива в истинския смисъл на думата.
- Тогава ще ти го припомня бебчо

- Не искам - каза и беше напълно сериозна.
Едно дете щеше да я направи много по-слаба, щеше да отключи някоя добра нейна черта. А това щеше да промени душата й, Анастасия си я харесваше така. Не искаше промяна. Никога не е искала. За какво й е?
- Имам предвид, че искам дете, но нямам желание да го имам - каза.
Засмя се.
- Няма как да ми го припомня, ако не стане - продължи да се смее и го целуна по устните нежно.

- Тогава какво ще кажеш да си откраднем едно малко детенце. Една ли ще се съгласиш да е малко бебе.
Реално погледнато той щеше да се радва да има дете но не знаееше как да издържи на плача рано сутрин и сменянето на пелените. Поклати леко глава и я целуна нежно по устните. Облиза устните й и ги хапаха леко.
- Ще си го възпитаваме по наш избор. Ако искаш ще го направим по лошо и от нас кралице.
Засмя се леко и я гледаше. Щеше да изчака тя да вземе това решение понеже ако зависеше само от него той да иска само деца той щеше да откаже. Не беше от типа мъже които ставаха в 6 да обличат децата си за училище или детска градина.
- Ще те науча на всичко.

- Май забравяш, че съм женена - каза и присви очи.
А и все още продължаваше да си мисли, че едно дете би я направило слаба, а тя не искаше все още. Никога и не е искала. Макар че чуждо такова едва ли би представлявало такава опасност за нея, но човек все пак никога не знаеше, нали така?
- Не мисля, че бих искала то да е зло, въпреки всичко. Ако това някой ден се случи, то искам да избере само пътя си - каза и погали перфектните му мускули , като се усмихна.
- Можем да започнеш от някъде, но нека е утре - каза и се отскубна от ръцете му. - Сега ела с мен в спалнята. Мразя този диван - каза и се засмя, като хвана ръката му и го принуди да стане.

- Страшно удобен е диванът ти но не отказвам предложения от красиви жени.
Хвана ръката й и се изправи. Остави се тя да го води нагоре по стълбите като не откъсваше очи от тялото й. Усмихна се доволно щеше да прекара време насаме с една наистина красива жена която беше успяла да привлече вниманието му от толкова дълго време насам. Щом се качиха горе се огледа. Предполагаше се че стаята беше обзаведена по неин стил. Целуна нежно вратът й и се усмихна широко.
- Хубава спалня

Нямаше смисъл за поред път да казва, че щом тя е правила нещо, то то е прекрасно. Смяташе се, че той вече го е разбрал, но на нея й харесваше да се хвали, така че не й пречеше. Главата й се опря в гърдите му, като обви ръцете му около тялото си.
- Трябва да се чувстваш поласкан, че си в нея - каза, като се усмихна, а след това отново избяга и легна на леглото с лице към възглавницата.
Нямаше представа защо, просто искаше да легне така. И все пак желанието й бърз изчезна и тя се завъртя по гръб и заби погледа си в белия таван.

Целуна момичето и се усмихна щом я видя да ляга на леглото и да прегръща възглавницата си. Искаше да се засмее отново понякога се държеше като малко дете. Но нямаше против дори се радваше на това нейно държание. Повечето демони се държаха като съдени и излезаващи по няколко смъртни присъди убийци. Бяха изгубели привидно невинния си вид който заблуждаваше хората така умело и ги вкарваше в капаните им.Седна от другата страна на леглото и прокара пръсти през косата й.
- Какво има?

- Нищо – рече простичко и се усмихна.
И наистина. Нямаше нищо. Освен омразата й, разбира се. Но не й личеше да е ядосана. Не и този път. Защото виновницата за страданията й беше дори по – наказана от Анастасия. А това й доставяше огромно удоволствие.
- Легни до мен – каза и се завъртя към него, като очите й засияха.
Загледа се в него. Може би наистина имаше нещо … може би наистина с нея се случваше нещо. Беше странно, но някак красиво и това я караше да се усмихва.

Завистта се усмихна и легна на леглото до момичето. Погали нежно кестенявите й коса и се загледа в очите й. Не знаеше, какво да каже или да направи. А и беше убеден че на нея и харесва и така - да си мълчат. Тишината между тях така или иначе не беше неловка. Пресегна се леко и целуна челото й. Придържа одеялото към нея и я зави.
- Всичко което пожелаеш принцесо.
Издърпа от някъде още няколко възглавници и ги сложи под главата си. Много му харесваше да спи на високо. Явно и на нея й харесваше щом имаше толкова много възглавници по леглото й. Изръмжа леко и се загледа в тавана.

Погледът й следеше всяко негово движение. Той й беше доста интересен. Искаше да знае някои неща за него. Не знаеше точно какви, но беше сигурна, че щеше да разбере нещо. Но преди това изобщо да се случи, тя имаше много по – важна работа, която трябваше да свърши .. утре например. И трябваше да го направи, защото много искаше. Не можеше да спре да си мисли за това. Обърна се с гръб към него и притвори очи. Не, че щеше да спи. Тя никога не спеше. Просто си стоеше така и не правеше нищо. Защото имаше нужда от почивка, а тя се изразяваше именно в това, макар че дори тогава мислеше за идния ден и какво да направи с него, както щеше да стане и тази нощ.

- Защо пожела да легна до теб след като се обърна на другата страна
Засмя се и я зави. Едва ли й беше студено но искаше да се докаже като по различен от останалите й свалячи. Погали косата й. Гледаше я и мислеше за чувствата си и нейните каквито и да бяха нейните колкото и странни да са. Подсмихна се леко и продължи напред.
- Какво ще правиш утре ?

Надигна се завъртя главата си в негова посока.
- Оплакваш ли се? - попита и присви очи, а гласът й беше повече от сериозен по една доста необяснима причина, тъй като всъщност й беше доста забавно.
Поклати глава, а след това отново легна с гръб към него. Сви краката си и ги обгърна с ръце.
- До утре има много време. Ще видя - каза и започна да брои цветята върху стената.
Защо там имаше цветя? Запита се точно в този момент ... всеки път се чудеше, но никога не ги махаше ... сигурно ги харесваше.

- Има ли значение?
След тези думи завистта се облегна назад в най крайният ъгъл на огромното легло. Щеше да й даде нужното пространство докато свикне с него ако свикнеше с него де. За щастие имаха цялата вечност за да има възможност да свикнат един с друг. "Ами ако не се случи" поклати леко глава и се загеда напред отново в странните цветя по стените. Приличаха на отровни цветя може би бяха именно такива. Може би тя имаше страст за отровни цветя.
- Какви са тези цветя. Отровни ли?

- Не знам - отговори и на двата му въпроса, всъщност. - И ти ли го чу? - попита, когато сякаш нещо мина през ушите й ... но беше тихо въпреки всичко.
Изправи се и излезе от стаята, но бързо. Не обичаше да се бави. Слезе на долния етаж и когато успя да го чуе още по - добре, то спря. Нямаше нито звук ...
- Оу ... - каза и се засмя доста зловещо.
Знаеше какво точно ставаше. И знаеше какво точно следваше. Онази щеше най - сетне да си плати. Слезе в подземния етаж и след това се огледа. В същото време се замисли от колко време наистина не беше идвала. Сигурно беше около година, въпреки че в началото й се сториха доста повече. Заключи вратата след себе си, напълно умишлено. Не знаеше какво ще направи и нещо вътре в нея й казваше, че не иска Шейн да разбира какво ще се случи, защото наистина не знаеше. Направи още няколко крачки и светна лампата. Погледна през решетките на импровизирания си затвор и на лицето й се появи доста злобна усмивка.
- Здравей, мамо - засмя се.
Отвори вратата и влезе в малкото помещение. Тази вещица изглеждаше ужасно, каквато и беше отвътре. Най - сетне да заприлича на себе си. Надвеси се над нея и буквално изтръгна детето й от ръцете.
- Върн ... - опита се да каже нещо, но Анастасия я изрита и изстена от болка.
Погледна към детето, което започна да плаче и брюнетката повдигна очи. Толкова бяха досадни. Чудеше се какво да прави с това дете ... наистина много се чудеше.
- Няма да ми казваш какво да правя. Ясно ли ти е? - каза демонката и в същото време излезе от помещението и заключи вратата. - Ще излезеш от тук мъртва ... и познай кой ще те убие - рече и се засмя, като погледна към бебето й.
Погали го по главичката, докато се усмихваше. Чу как зад нея вещицата изрече някакви думи, но те просто минаха през съзнанието й. Анастасия знаеше какво трябва да направи, за да сложи край на силите й ... и го беше направила. Едва не се спъна в нечие тяло и когато го погледна си спомни, че това беше лекарят, който умишлено бе оставила тук ... явно беше умрял, тъй като нямаше никакви признаци у него да има живот ... така пожела тя и така се случи. Душата му сигурно вече беше изсъхнала и негодна ... но поне е помогнал да се роди това същество, което държеше в ръцете си сега Анастасия ... иначе защо би й бил той.
Отключи помещението и излезе от него, след като излезе отново го заключи и се качи нагоре по стълбите. Заряза мрънкащото нещо на дивана и седна до него, като се загледа в пространството. Щеше да се научи да не му обръща внимание.

Шейн се загледа след жената която беше излязла. В съзнанието му отново нахлуха негативните мисли само че този път бяха повече и по силни. "Може би просто те използва" "Сигурно иска да те разиграва" "А и защо си й тя си има онази ходеща банка".
Изправи се от леглото и си взе ризата. Облече си я и я закопча догоре. Не виждаше смисъл да се опитва да я съблазнява. Отново чу странния шум и слезе долу. Докато слизаше надолу, чуваше как въпросния шум се усилва. Бъркаше в нервите му и го подлудяваше. Щом слезе долу и видя малкото същество в ръцете й замръзна на мястото. Много добре си спомняше думите й че не иска деца а сега държеше едно в ръцете си.
- Честито явно си станала майка.
Отново се появи студеното му поведение. "Трябваше да се сетиш по рано" думите бяха като изковани в съзнанието му, поклати леко глава и се облегна на стената. Гледаше я но в очите му нямаше емоции.