Before few weeks

First topic message reminder :

Завистта беше един от най-силните смъртни грехове. Често се издигаше над останалите шест гряха. А истината беше, че можеше да търпи много малко от тях. Може би Похотта беше единствената с която му харесваше да прекарва ценното си време. В момента стоеше, на неговото сепаре в бара си и оглеждаше човешките момичета. Знаеше, че с едно щракване на пръстите можеше да има всяка една от тях.  Но не си заслужаваше, те бяха забавления за няколко нощи най-много една седмица.
Отпи от питието си и плъзна празната чаша по плота на масата. Погледна към едната сервитьорка и кимна леко. Беше достатъчен знак, за да знае какво да направи. Гледаше я как отнася чашата и се загледа в нищото. Музиката не беше точно от любимите му стилове но пък привличаше все повече и повече млади хора - млади души от които да се храни. Хранеше се от човешката завист. Прекарваше по няколко часа на ден, за да поддържа тялото си в този вид.
Стана от мястото си и тръгна бавно към дансинга. Трябваше, да се раздвижи малко да събере малко погледи към себе си. Вървеше между танцуващите младежи. Плъзна длани по дългите и хубави крака на едно момиче. Не го интересуваше дали тя си имаше приятел или не така или иначе можеше да го смаже като малко бубулечка. Погледа му се прикова към едно тъмнокосо момиче което стоеше встрани от тълпата. Усмихна се и тръгна към нея. Покрай него мина една сервитьорка и той взе питиетата от таблата й. Спря се пред момичето и й подаде едната чаша.
- Сладурче, надявам се тази вечер да си тук сама.

- Радвам се че ти харесва.
Целуна я страстно и я придърпа към себе си. Изглеждаше невероятно секси в това облекло. Е тя по принцип изглеждаше много секси в каквото и да е било. Целуна бузата й и прокара пръсти през косата й. Придърпа един паднал кичур зад ухото й и се усмихна.
- Знаеш ли в момента си много по сладка без сълзи в очите ти.
Погали лицето й и се усмихваше.
- Надявам се няма да ми избягаш

Сметна поведението му за странно. Не можеше съвсем да си го обясни, но този близост между тях в този момент ... не можеше да опише колко добре й беше и колко добре и се чувстваше. Не беше сигурна какво точно да прави и да каже. А беше демон на доста години. Може би преди й беше лесно, защото се преструваше, а това винаги за всички би трябвало да е било лесно. Но сега не се и дори не можеше. Беше толкова безсилна пред него, пред случващото се ... всичко това беше ново за нея.
- Мисля ... - за пореден път погледна към часовника си, за да помисли. - ... че имаме време ... малко, но го имаме - каза и се усмихна, като ръцете й се обвиха около врата му.

- Мисля да се възползвам от времето което имаме.
Придърпа я още по близо до себе си и плъзна ръцете си по тялото й като внимаваше да не разваля, тоалета й защото беше сигурен че ще го овика като за световното по футбол. Подсмихна се леко и целуна нежно бузата а след това ченето и вратът й. Придърпа косата й на една страна и продължи с целувките по вратът й. Искаше му се да остави няколко смучки но не искаше тя да си има проблеми с "мъжа си".
- Каква работа ти излезе сега

Спомни си за момент а онова момиче, което беше видяла в бара. И с което все още продължаваше да си има проблеми въпреки всичко ... и скоро й се струваше, че щеше да се наложи да вземе по - сериозни мерки, но щеше да почака малко. Имаше време. До след няколко часа. Дано само не провалеше всичко ... не можеше работата на Анастасия да отиде на вятъра.
Умът й напълно изчезна, когато тя отново се предаде в ръцете на Шейн. Мислите й просто изчезнаха. Не можеше да мисли за нищо друго освен  за него. Ръцете й зашариха по гърба му. Харесваше го. Харесваше всичко, до което бе успяла да се докосне по някакъв начин и това я изумяваше ... все едно не се познаваше.
- Трябва да отида ... едно дело - оплете езика си и не можа да довърши дори мисълта си, както трябваше, но и това нямаше значение.

- Знам, че ще спечелиш делото секси.
Устните му се плъзнаха към деколтето й. Остави няколко целувки там и тръгна отново по вече начертания и добре познат път докато не намери слабото й място - продължи с целувките по вратът й. Искаше да я накара да се почувства специална, единствена да се почувства кралица. Тя си беше истинска кралица. Целуна нежно устните й. Искаше да я направи неговата кралица.
- Една ли има по добра от теб.
Устните му отново намери вратът й и оставиха още една серия от влажни целувки.
- Тук ли да те изчакам

Не можеше да опише удоволствието, което изпитваше, когато усещаше допирът му. Имаше нещо в него, което просто я побъркваше, изкарваше я извън кожата й, а след това отново я връщаше в нея и това бе целият процес, който й се струваше толкова приятен, че не искаше той да свършва, но за съжаление трябваше. Толкова държеше на проклетата си работа, че беше способна да зареже всичко.
- Ако има, ще я убия - каза и се усмихна, като ръцете й се привлачиха от гърба му към косата му, по необяснима за нея причина ... просто трябваше да направи нещо. - Ще останеш с това нещо? - попита, като визираше малкото чудовище на дивана, което сега изглеждаше малко по - спокойно.

- Първо бебчо това е това е бебе нормално е за плаче. - засмя се леко и я целуна по вратът оставяйки още няколко мокри следи по кожата й. Реално погледнато наистина се радваше, да прекара още време с нея но не искаше да я кара да прекъсва работата си или пък да изгуби делото си. - Нямам против да те чакам тук.
Целуна челото й и погали лицето й. Изглеждаше толкова красива облечена така. Прокара ръцете си по тялото й и я целуна отново. Какво по приятно от това да я целува. Целият свят изчезва оставаха двамата. Е двамата и това малко бебенце което лежеше на дивана някъде до тях.
- Колко ще се бавиш.

- Не ме оприличавай с деца - каза и най - нахално бръкна в един от джобовете му, в който бе забелязала, че си бе пъхнал той ключовете и когато ги взе се усмихна. - Ще ти ги върна после. Между другото няма да можеш да излезеш. Така, че оставаш затворен тук с това - каза, като посочи детето, което продължаваше да си лежи на дивана ... сигурно, защото нямаше какво друго да направи. - Не слизай в мазето - предупреди го след това. - Ще разбера, ако си. Нека да не ми се налага - продължи и в същото време направи едно кръгообразно движение и само след няколко крачки се появи пред вратата, през която и излезе секунди по - късно.
Беше доста рано все още, но трябваше да свърши още някои неща. Като например да вземе всичко, което й е необходимо, после да го прегледа. Имаше да свърши доста неща, а имаше само три часа на разположение. Излезе от пространството, което я делеше с реалността и се качи на колата му, която всъщност доста й харесваше. Щеше да му я ... краде по - често.

Беше се забавила изключително. Беше успяла всичко да свърши с изключение на това да се прибере рано. Беше напълнила главата на мъжа си с куп глупости, за да се отърве напълно, беше успяла да се измъкне от работа за няколко дни така, че нямаше поне да й се налага да се обяснява. А делото мина ужасно и имаше нужда от почивка за него. Не можеше повече да се разправя с тези хора. Едно дете не можеха да отгледат. Реши обаче че да се ядосва беше безмислено и затова изглеждаше предимно спокойна, въпреки че не беше. Спря през мястото, на което се предполагаше да се намира къщата. Излезе от колата и се върна в скривалището отвори вратата и свали сакото си, както й чантата си, като ги остави на дивата.

Шейн гледаше тъмнокоската и се усмихна леко. С такава лекота беше откраднала ключовете за колата му, че и той не можеше да го направи по добре. Една последна целувка за сбогом и седна на дивана до бебето и се усмихна леко. Малкото човече спеше, намери дистанционното на масичката и пусна някаква комедия. Не беше кой знае колко но за сега трябваше да се задоволи и с това. По едно време детето се събуди и почна да реве. "Ама чудно" помисли си демонът и взе детето в ръцете си. Почна отново да го дундурка и се усмихваше леко. Чувстваше се някак завършено някак добре.
- Хайде хайде спокойно. Майка ти скоро ще се върне.
Е тя реално не му беше майка но не знаеше как иначе да успокои детето. Десет минути по късно отново беше заспало. Смъртният грях се загледа отново в телевизора докато не чу вратата да се отваря и се усмихна. Радваше, на присъствието й. Надигна се леко но се отказа и просто протегна ръката си към жената пред себе си.
- Какво стана прекрасна защо си разстроена?

Прокара ръце по косата си и после погледът й мерна детето. Трябваше да се справи и с този проблем, о, и щеше. Дори знаеше как. Долу лежеше майка му. Просто щеше да вземе душата й и да я накара да си гледа детето, както и направи секунда, след като Шейн я попита нещо, но тя изобщо не го чу. Имаше проблеми, с които трябваше да се справи и сега това беше най – важният, макар че не беше част от плановете й, но все пак трябваше да измисли нещо, а и нямаше как да цъфне пред Джеймс с това дете. За него и без друго имаше други планове, които бе кроила целия ден. Постоянно мислеше за това какво да направи и затова загуби делото, защото умът й не беше там. Но щеше да последва още едно, щеше да се справи. Можеше. Изобщо не се съмняваше в себе си.
- Ето я и скъпата ни бавачка – видимо раздразнение се появи на лицето й и Анастасия бутна вещицата, която едва не падна, някак се бе задържала проклетницата.
Толкова я мразеше, но така беше нагодила нещата, че никога да не напусне тази къща, никога никого да не нарани. Нямаше шанс освен ако не си върнеше душата, което нямаше да се случи ама изобщо.
- А ти ела – каза, след като се разсея от всичките тези дразнители наоколо … сега за всички си идваха на мястото.
Анастасия хвана ръката му и го придърпа към себе си, като го целуна по устните, а след това му се усмихна.
- Нямах търпение да направя това.

Шейн се загледа в новопоявилата се вещица и се засмя леко. Знаеше, че на нея една ли й е много приятно да стои тук затворена но какво да се прави. Нямаше никаквото намерение да й помага да се измъкне от тук. Щом беше тук значи си имаше някаква причина а Анастасия знаеше най добре какво да я прави. Помаха леко на бавачката и последва тъмнокосото момиче нагоре по стълбите. Спря пред вратата на стаята и целуна нежно устните на момичето.
- И ти ми липсваше красавице.
Остави още една целувка по копринените й устни и се усмихна още по широко. Обви ръцете ки около тялото й и я повдигна във въздуха завъртайки я леко. Искаше да оттърси лошото й настроение и да се погрижи да върне доброто настроение което имаше преди да излезе от къщата.
- Какво ти се прави сега секси.

- Не знам. Изненадай ме – прошепна и му се усмихна, като целуна устните му в същото време.
Изобщо си нямаше ни най – малка идея за това какво точно правеше и защо. Не се разбираше и сигурно нямаше да може … и нищо чудно. Всичката тази промяна … изобщо промените не й бяха приятели, но дори да можеше да направи нещо, то сега щеше да й е много трудно … беше разкарала всичките си шансове да се справи с него – Шейн.
Не можеше повече да издържа. Мислеше си за него постоянно и това не я плашеше, но я караше да се чувства сравнително добре, а понякога зле, когато всъщност осъзнаваше какво се случваше с нея … много добре знаеше, всъщност, но не й се признаваше.
- Не мисля, че точно тук имаме голям избор … но винаги мога да измисля нещо, ако ти не се справиш – наблегна на „ти”, погали косата му и се засмя, почти.

- Можем да си изтеглим някой филм?
Плъзна устните си по кожата на ключицата й както и по вратът й. Усмихна се и я прегърна притискайки я към себе си. Просна се на леглото като в позата която бяха така че беше отгоре. Знаеше, че ако се бяха проснали обратно щеше просто да й изкара въздуха от крехкото й тяло.
- Или ако искаш мога да те отвлека от мислите ти?
Целуна я отново и разкопча леко ризата й. Прокара ръце по тялото й следвайки всяка нейна извивка. Много му харесваше да я опипва и да усеща тялото й. Целуна нежно мястото над гръдта й. Беше сигурен че на нея също й харесва и то много. Целуна нежно устните й.
- Ти реши

- Мразя филми - заяви брюнетката и се нацупи, но все още си беше в настроение, затова не се задържа дълго.
Въпросът му й се стори доста интригуващ, можеше да опита, тъкмо да разберат дали това нещо изобщо беше възможно.
- Казах да ме изненадаш - каза, като му намигна и се засмя.
Отпусна тялото си и се завъртя наляво, при което падна на пода и се засмя още по - силно. Приличаше на някоя пияница, но не беше ... просто денят беше смахнат и тя се побъркваше, но в някаква различна и позната й форма от досегашните, които беше проявила.
- Ела при мен. Омръзна ми от това легло. Тук е много по забавно.
Казвайки го, имаше предвид, че просто й е по - удобно. Ако трябваше да избира, винаги щеше да спи на пода, но не можеше ... всъщност можеше, но нали се преструваше, трябваше да си дава вид.

- Защо си на пода?
Гледаше я и се замисли над думите й. Леглото й беше повече от удобно и не знаеше, какво да прави. Дали той не беше проблема може би запълваше твърде голяма място от леглото й. Засмя се леко и поклати глава, претърколи се и се озова на пода, до тъмнокосия демон. Усмихна й се доволно и целуна нежно и продължително бузата й.
- Ако наистина тук ти е по удобно ще останем да спим.
Засмя се отново и целуна и другата й буза. Придърпа я върху себе си и я гледаше.
- Да те изненадам ли? Амии. имам куче