katalina and christan

First topic message reminder :

Кристан не можеше да каже, че е объркан и че му е случва нещо напълно странно, което преди не е ... е то това не му се беше случвало, но предполагаше. Винаги си имаше едно наум, въпреки че провалът беше нещо не така желано и все пак това пак не го учудваше. Не обичаше да пропада, да му се прецаква всичко или просто да се проваля, но това бе неговото ежедневие. Обичаше да се занимава с това. Доставяше му известно удоволствие. Харесваше му да проучва, другото не го влечеше чак толкова, но всъщност, силната омраза, която таеше, винаги бе много по - могъща от всичко останало и определено властваше над него с пълна мощност.
Но не съжаляваше. Нямаше нещо, за което истински да съжаляваше. Просто беше някак невъзможно и нереално, макар че и това се случваше, но той винаги си мислеше, че го няма и че щом го правеше, всъщност не било това, но разбира се, че грешеше. Често и това правеше.
Но в проучванията си рядко. И не си измисляше, както често правеше. Наистина работеше здраво. Не това бе ... професията му, но на базата на всичко, което знаеше, можеше да направи всяко същество, своя играчка. А те всеки път го подценяваха, заблуждавайки ги човешкия му произход. Правеше глупости, но знаеше как да се отърве от тях. Макар че му харесваше да ги прави.
Сега например държеше в ръцете си перо. Знаеше, че не е на птица, тъй като нямаше птица в града, която да отговаряше на размерите й. Беше доста голямо. Само глупак би го помислил за птица ... именно Кристан бе този глупак, но искаше да е сигурен. Не би харесваше ... съществата. Нямаше значение дали бе ангел, демон, вампир ... само за тези знаеше досега и само върху тях се концентрираше. Искаше да знае абсолютно всичко за тях.
И все пак проучи и се убеди, че изобщо е невъзможно на света да има такава птица с толкова бяло перо и толкова дълго, запазено, в същото време. Беше странно да го влачи по улицата, но всъщност изобщо не се интересуваше. Всеки можеше да си мисли, каквото иска. Това си беше негово право и Кристан нямаше намерение да го спира.
Вървеше пеша, тъй като нямаше пари да си позволи кола. Той никога, ама абсолютно никога нямаше пари. Живееше напълно сам, затънал бе в дългове ... дължеше ужасно много пари на банката ... може би поне десет хиляди, което беше супер много за него, но и за това не му пукаше. Живееше на квартира, хранеше се навън, дори изглеждаше сравнително добре за нищо и никаквите пари в джоба си и пак си му беше все едно. Интересуваше се само от едно нещо в момента и то беше да се прибере и да прибере със себе си перото. Главата му се завъртя настрани и се спъна, при което едва не се преби, но се задържа и в момента, в който вдигна погледа си забеляза момиче, което едва не събори. Странно беше .... че не ги преби и двамата за секунди, но се преживяваше.

- Вече съм бивша наемница.
Изправи се леко и се сгуши до него. След онези месеци прекарани в психиатричната болница, се беше отказала от поръчковите убийства. Засега просто въртеше сделки за пари но без убийства и без кръв. Всичко беше легално. Вече нямаше да има проблеми с властите или с каквото и да е било.
- Вече всичко е легално не искам повече проблеми с полицията или с когото и да е било. Освен това много ми харесва по легалната ми работа в бара. Безплатен алкохол не отказвам

- Аха. Ясно - каза простичко.
Реагираше спокойно. На него тези неща не му правеха особено голямо впечатление. Отдавна се бе отказал от това да очаква, че ще има нещо в негова полза. Затова просто го приемаше. А и за него нямаше значение каква е тя. Това не беше важно. Имаше много по - важни неща.
- Проблеми винаги ще имаш - каза и беше прав за себе си.
Докато човек живееше проблемите никога не свършваха. Дори да бяха дребни.

- Имайки предвид, че знам какъв късмет имам има голяма вероятност да си прав. Убедена съм, че много ще се забъркам в някакъв проблеми.
Засмя се леко и преметна косата си назад. Не знаеше какво да направи за да скрие притеснението си от момчето. Защото наистина имаше голям шанс до няколко дена да се е забъркала в неприятности и много големи. За нейно нещастие беше родена с много голям лош късмет. Облегна се на рамото му и се сгуши в него.
- А ти с како се занимаваш освен проучванията ти?

- Е, поне няма да ти е скучно - каза и й се усмихна, като я погледна и погали косите й.
Целу а челото й, а след това и устните й, като отново се усмихна.
- С нищо - каза.
Беше напълно се решил да излъже, наистина, но едно друго нещо напълно го отказа. Искаше тя да може да му вярва и не можеше да си го обясни това, но ако искаше да я спечели, все си мислеше, че не лъжата е начинът ... И може би беше така. Но и да я излъжеше, както си мислеше по - рано, пак щеше да направи така, че това да е истина.

- Викаш, че като за разнообразие да ми е добре да си навличам неприятности от време на време.
Сгуши се в него и се засмя леко. Донякъде беше прав, но много се радваше на присъствието му особено като знаеше, че той винаги ще е до нея и ще я пази от неприятностите. Целуна бузата му и след това я погали нежно. Придърпа едно одеяло което беше наблизо и го зави внимателно. Не знаеше, дали му е студено или не но искаше много да се погрижи за него.
- Имаш ли любим филм?

- Ами да ... Защо не? - попита и повдигна вежди. - Кой, както може.
Замисли се над въпроса й. Истината беше, че не можеше да отговори, защото нямаше време за гледане на филми. Намираше го за пълна глупост, но въпреки това искаше разни дискове пълни с филми и какво ли още не. Можеше да ги пусне. Все още не му се струваше добра идея да я остави да си ходи. А и не искаше. Тук поне вампри не би могъл да стъпи ... Но не бяха предпазени от другите ... Но поне от едните.
- С теб бих гледал всичко - каза и това беше самата истина.

Изчерви се и се сви до него. Тя самата изпитваше лек студ затова просто избута и разкопча дънките си на пода. Пропълзя под одеяло притискайки се към него.
- Нямаш против нали?
Въпроса беше невинен, очите й изписваха същата емоция. Пред повечето хора имитираше тази емоция но пред него беше реална. Напълно реална. Изпитваше само приятни емоции които не можеха да сравнят с тези които беше изпитвала към другите.
- Всичко ли? Дори някое забулено порно. - засмя се. И погали лицето му. - Не че харесвам такива.

Засмя се на думите й и преди да има възможност да й отговори, каквото и да е, на вратата се позвъни. Това еко го притесни, разбира се. Нямаше как да не го. Нямаше представа кой е, а и никога не се знаеше ... можеше да са попаднали на някой доста изобретателен вампир, което се надяваше да не е така ... всъщност много съжаляваше, че не го беше убил. Щеше да му е къде-къде по - лесно сега. Щеше да е изчистил тази пречка по пътя си и всичко би следвало да е наред.
Изправи се и се приближи до вратата. Отвори я доста смело. Не искаше да прилича на изплашен, тъй като това едва ли би му донесло някакъв бонус. Не искаше да бяга, а да се изправя и да потушава проблемите си ... това беше неговата стихия.
- Здравейте - рече Кристан като наклони главата си и огледа личността пред себе си.
Беше съседът от долния етаж, апартамента точно под него ... дори беше домоуправителя.
- Какви са тези шумове? - попита мъжът.
- Какви шумове? Аз нищо не чух - каза и погледна с неразбирателство към мъжа пред себе си.
Мъжът пред Кристан го погледна с недоверие, ала не каза нищо. Просто кимна и изчезна. Крис затвори вратата и я заключи, защото беше забравил, а това не беше пък в негов плюс.
- Е, дано се излъга - каза и повдигна рамене, а след това се върна на дивата и я целуна, като я и прегърна.

Каталина се надигна леко и се заслуша в краткотрайния разговор между Кристан и съседа му. Колко ли досадни бяха тези съседи. Тя живееше сама в апартамент на предпоследния етаж и не се виждаше, често с съседите си. За щастие те също страняха от нея. Дано всички имат такива готини съседи. Явно момчето нямаше такъв късмет.
Усмихна се леко и го целуна нежно щом се върна при нея. Имаше нужда от това. Да усеща някой до себе си който да я правеше щастлива и обичана и който тя да прави щастлив по същия начин. Сгуши се в него и го целуна нежно.
- Май нямаш късмет със съседите си. - засмя се леко и придърпа одеялото към телата им. - Аз поне не се виждам с моите толкова често.

Очите му проследиха нейните …
- Добре, че не идваше за наема – каза, като поклати глава и се засмя. – Иначе не ми пречат. Аз и без друго почти не стоя тук.
И беше така. Той само спеше тук … това днес беше едно голямо изключение, което му се искаше да повтори, ако това, всъщност беше цената на това да бъде с нея. Дори само да я гледаше. Имаше неща, които му бяха напълно достатъчни и не осъзнаваше това, но някой ден и това щеше да се случи.
- Само ще лежим ли? – попита изведнъж.
Не можеше да издържа повече да стои на едно място. Трябваше му движение. И то много спешно. Омръзна му, наистина. Но не от нея, а от бездействието.

- Какво ти се прави на теб сладурче?
Засмя се леко и се усмихна нежно. Надигна се леко и седна в скута на момчето. Целуна нежно бузата му и се загледа в очите му. Много й се искаше да разбере повече за него и за хобитата му. Щеше да прекара с удоволствие всеки миг с него и да се усмихва.
- А къде си когато не си тук

- Не знам … нещо, което да е по – различно – каза и й се усмихна, като целуна устните й  също толкова нежно, колкото тя бузата му. – Някъде другаде – отговори на поредния й въпрос.
Сигурно очите му светеха. Сигурно беше заради новостта. Такова нещо все още не му се беше случвало … такива чувства не бе изпитвал преди.
Сигурно щеше да свикне.
- Предлагам ти да отидем на кино? – попита, като присви очи в очакване.

- Добре хайде.
Усмихна се и се сгуши в ръцете на момчето до себе си. Прокара ръцете си по гърдите му надолу към ръцете му и после отново до горе като спря едната си ръка на сърцето му - можеше да усети как бие и се усмихна щастливо. Хвана ръката му и я постави на сърцето си.
- Кой филм искаш да гледаме

Проследи движенията й. Беше наистина заслепен от нея. Не можеше да види нищо друго освен нея ... не разбираше това, но му харесваше, защото бяха заедно, защото можеше да я прегръща, защото можеше да бъде негова и за първи път не му се налагаше да се бори. И именно тази дума беше това, което го доведе до мисълта, че май неговата идея не е най - добрата.
- Може да гледаме и тук, всъщност - предложи в същото време.
Притеснението му сега се оказа на първо място. Но все пак щеше да направи това, което тя искаше ...

Усети промяната в него и погали нежно лицето му. Проследи с пръсти меката му кожа и се загледа в очите му. Искаше да потъне в тях и да остане завинаги при него. Без да има кой да ги прекъсва без да се налага да си тръгват.
- Какво има? Какво те притеснява?
Целуна нежно бузата му и се загледа в него. Нямаше какво да крие от него и щеше да се радва и да е така от негова страна също. Знаеше, че може да се довери на него за всичко и че той няма да я предаде или нарани по какъвто и да е бил начин.
- За мен няма значение къде ще бъдем само да сме двамата