You just use the present to escape the past

Lydia Martin

hell in high heels

Историята на красивата Лидия изобщо не може да се опише с думите "красива като приказка". Момичето надарено с невероятна красота, чар, сексапил, и прекрасни небесно сини очи можеше да приличаше на ангел, но в душата си беше същински демон, който не спираше да се забърква в неприятности и глупости. Макар и не особено висока, но за сметка на това много стройна, блондинката винаги успяваше да се забърка в нещо, от което накрая страдаше най-много самата тя, но заради ужасния си инат никога нямаше да се признае за победена. Под крехката си и невинна външност, облечена в секси дрешки, не се криеше кучката, в която се беше превърнала, а всъщност едно малко крехко и много наранено момиченце. Цялото и бунтарство и злоба се дължаха на нещата които беше преживяла и които я бяха променили прекалено много. А всъщност преди само няколко години Катрин беше пълна противоположност на всичко това - беше красиво, но невзрачно наивно момиче, в обикновени дрехи, мислещо си, че света е като страната на чудесата и навсякъде е пълно с панди и еднорози. А тя самата може да стане принцеса.
27 април 2008
Рожденият ден но момичето, който се превръща в истински кошмар..... Лидия се прибира от училище, за да се приготви по-късно да излезе с приятелки, за да покупонясват за празника и. Въпреки че е първа година в гимназията искаше да не е свенливото сладко момиченце, което беше до сега, искаше да е най-популярната. Точно затова започна да измисля прякори на всички, смени гардероба си, започна да се гримира и изведнъж всички искаха да са като нея. Но важното беше друго, този ден щеше да накара лошата и същност веднъж завинаги да убие "доброто в нея".... Лидия бавно вървеше към тях, когато изведнъж зад нея изкача някакво момче, което веднага и запушва устата с ръка и я отвежда в някаква мизерна сграда, миришеща ужасно и изглеждаща като излязла от някой хорър филм. Докато момичето се опитва да се бори с нападателя си, от мрака, който е обхванал мястото, се появяват още две момчета. И тримата са поне на около 23-24, доста по-високи и силни от нея. И искрено се забавляват от жалките и опити да се отскубне от приятеля им, още повече, когато той я пуска и тя започва да се умолява да я пуснат. Молбите и все едно са глас в пустиня или по-точно комедийно шоу за тях, защото те не спират да се смеят. Докато един от тях не и удря шамар, от който тя пада на земята, а очите и се изпълват със сълзи. Преди да е успяла да каже каквото и да е било следват още няколко удара, а след това и плашещо "сега ще се позабавляваме с теб, Бамби". Това още повече увеличава страха в очите и, а и това, че знае, че няма никакъв шанс да избяга. Все пак бяха един срещу трима. Твърде неравностойна битка. Нападателите и бързо се отървават от дрехите и, а молбите и да спрат, само увеличават желанието им, а финала.. той е ясен. След като се възползват няколко часа от нея, я оставят там и изчезват в мрака, точно и както се бяха появили.
След първоначалният шок Лидия се съвзема, и се прибира разплакана у тях. След като разказва на родителите си какво се е случило, нито един от тях не и вярва, защото според тях, тя сама си е виновна и сигурно дори и е харесало. Всъщност и не бяха далеч от истината, защото момичето плачеше не толкова, заради това което и се беше случило, а заради това, че беше изпитала удоволствие. Това беше моментът, в който невинното момиченце си замина и беше заменено от една красива и надменна кучка
Юли 2010
От онази случка насам, Лидия започна да излиза с почти всеки срещнат, а родителите и се надяваха, че така ще може да ги избави от фалита, в които бяха изпаднали току що. Бяха готови дори да я продадат, а и знаеха, че тя няма да има нищо против. Но не бяха предполагали, че самите те съвсем скоро щяха да си платят за това.
Една прекрасна лятна нощ. Звездите и луната грееха много силно силно, все едно, за да подскажат, че днес нямаше да е напълно обикновена вечер. Една семейна вечеря щеше да се превърне в трагедия. А именно тази в семейство Мартин. Докато вечерят напълно спокойно, изведнъж в къщата им нахлува въоръжено момиче, което се представи си името Амелия. Обяснява им, че сега ще си платят за всичко, което са сторили на Лидия, което и разказано от Джон Смит. Родителите на момичето се опитват да се спасят по всякакъв, но не успяват. Застреляни са малко по-късно. А Лидия.. е, тя е помилвана, но заплашена да не казва нищо. Всъщност нямаше и да го направи, защото от онази нощ мразеше от дъното на душата си родителите си, и това че сега се отърва от тях и беше дошло като истински подарък.
Наши дни
След като полицията я разпитват разбират, че брюнетката имаше доста сериозни психични проблеми. Разбраха че, всъщност Джон Смит е нейния въображаем приятел, с който са заедно от деца и с който дори можели да пътуват назад в миналото и напред в бъдещето, а красивата г-ца Амелия Джейн Смит, която беше убийцата на родителите и, всъщност беше другото "аз" на Лидия, която имаше и раздвоение на личността, което се беше засилило след посттравматичния стрес от изнасилването, което беше преживяла преди и на което никой не беше обърнал внимание. Всъщност Лидия беше една пълна развалина от психични проблеми, но обгърната в невероятна красота, чар и сексапил. Каква невероятна комбинация само.  И след всичко това нямаше как да се озове на друго място освен лудница... както вече ви става ясно, Клара успява да избяга от там, като използва най-големият си талант, който беше открила, че може да прави още като малка - може да разчита мислите на всички около нея. Отначало това я плашеше, но после разбра, че тази дарба може много да и помогне. Всъщност това не е точно "дарба", а просто наблюдение на събеседника и използване на дедукция. Използва умението си по всякакъв начин - дори и за изнудване. След като бяга от лудницата, хваща първият възможен полет и се озовава в Ню Йорк. Още със стъпването в "Голямата Ябълка", не само чрез своите умения, но и интелигентност и познания не само в областта на историята, но и изкуствата, медицината, физиката, биологията, а дори и на астрономиятал Лидия или както вече е по редно да я наричаме Клара си беше един малък красив гений, с леко откачена страна