Преди месец в Лондон//Джон и Роуз

Джон бе уморен вече от всичко и всичко. Бе решил, че е крайно време да се отдалечи от жените, купоните, секса ... като цяло от нещата, над които се сформираше живота му. За това бе решил да замине за Лондон, където преди седмица вече бе наел луксозен апартамент, в който щеше да остане известно време. След като вече бе пристигна в града, а след това и в хотела, в който щеше да отседне. За нещастие обаче жената, която му даде ключовете за апартамента му се стори доста секси и наистина му се искаше да я вкара в леглото си, но реши за първи път да постъпи разумно и да направи нещо ‚лошо‘ за себе си лишавайки се от лукса да спи с някоя красавица. Преди да се качи в асансьора се усмихна на блондинката, а след това се запъти към апартамента.
Хвърли багажа си на пода, а след това взе, че размисли и реши да слезе долу при красавицата и ако тя успееше да привлече вниманието му щеше да прекара една незабравима нощ с очарователния Джон. Преди това обаче си взе един наистина дълъг душ и напълно измени външния си вид като вместо костюма, който носеше си облече дънки и си сложи черна тениска, а отгоре облече черно кожено яке. След това излезе от апартамента, а не след дълго излезе от хотела. Е неговата почивка може би нямаше да е кой знае каква почивка, защото направи същото, което правеше винаги – излезе и замина за някой от баровете, но за разлика от този път обаче сега бе излязъл, за да се напие, а след това да се прибера сам самичък, което нямаше как да се случи, защото се познаваше и ако не доведеше някоя красавица в апартамента нямаше да се казва Джон Хамилтън.

След като посети Париж за няколко седмици, Роуз реши да измени дестинацията и да замине за седмица и за Лондон. Една нейна стара приятелка живееше там и с Роуз се бяха оговорили да се срещнат в някой бар за да разпуснат малко. Така или иначе й се бе насъбрало много. Покрай ревюто, на което участва, заради братовчедка си, доста се бе ядосвала и нямаше никакви сили за повече работа.
Всъщност Роуз не бе от момичетата, които обичат да ходят на разни ревюта или подобни мероприятия, но след като братовчедка й я бе записала реши да види какво щеше да излезе от това й начинание. И наистина бе забавно от една страна да те снимат в различни дрехи, да се забавляваш пред камерата и после да си на корицата на някое известно модно списание, беше хубаво, но не бе нещо, което красавицата би правила постоянно. Тя по-скоро бе от момичетата , които обичаха да четата книги и да пият горещ шоколад и се убеди в това, но няма нищо лошо някой път да решиш да опиташ нещо ново, все пак.
Та Роуз вече бе пристигнала преди ден в Лондон и дори си бе припомнила добре града за този един ден.
Тя имаше около час, за да се приготви за това си взе душ и като излезе се захвана с това да се приведе като за купон.
Брюнетката облече черна прилепнаха рокля над коленете с гол гръб и дълъг ръкав, обу черни високи затворени платформи, а в ръката си държеше елегантен черен клъч, косата й падаше на големи красиви букли а лицето й бе съвсем леко гримирано, защото изглеждаше красива и нямаше нужда от кой знае колко грим, ами само колкото да подчертае очите й. И като погледна часовника имаше точно 15 минути да стигне до бара, за това си поръча такси.
Таксито спря пред бара, където я чакаше братовчедка й, която бе избрала къса червена рокля и червени обувки на висок ток. Двете момичета се поздравиха и заедно влязоха в бара.
-Той е много сладък!-подшушна братовчедка й, докато си чакаха питиетата и тайно й посочи един тип, който наистина бе готин, облечен в дънки и черно кожено яке със сини очи и тъмна коса. Роуз се опита да го погледне без той много да забележи, но не й се получи и мъжът й се усмихна, а тя се изчерви.

Хамилтън се качи в наетата от него кола, която може би и щеше да купи, ако останеше тук за по – дълго време. С двеста отпраши от хотела и се загледа за едно от нощните заведения, които трябваше да посети още миналата година.
Джон вече бе пред бара, в който се канеше да отиде. Все пак, ако не бе той това място нямаше да съществува. Вложи толкова много пари в това място и искаше да види как копелетата са се справили. Още в първия момент, в който го видя си каза, че не е пилял парите си за едното нищо. След като влезе обаче се почувства някак разочарован, защото очакваше нещо по оригинално. Сега сякаш не влизаше в ‚своя‘ бар, а в поредния. Направи някакво странно изражение и се запъти към барчето.
Усмихна се чаровно на барманката и си поръча уиски. В същото време не можеше да спре да оглежда всяка жена, която видеше, макар и да правеше ‚много‘ усилия да не го прави. Изведнъж се зачуди кога ли глупавият Хел ще се появи. Той определено би се зарадвал на всеки женски индивид в заведението. Щеше обаче да избере не най – красивата, а най – женствената според него, което Джон взимаше за пълна глупост. Би му оставил бележка да подхваща, която си хареса, но той нямаше и да го послуша, а и Хамилтън така и така не обичаше да пише бележки. Струваха му се нещо много скучно и глупаво за това и никога не говореше за тях.
След като барманката му донесе уискито, Джон веднага го изпи и си поръча още едно питие, наблюдавайки стройната фигура на жената, която усещаше това и се чувстваше неловко, а мъжът я разбираше, но за разлика от нея, ако я гледаше някоя красавица щеше да изключи всякаква форма на скромност и просто да действа.
Изведнъж чу нещо за себе си или поне предположи, че се говори за него и извърна глава по посока на гласа и забеляза две наистина красиви момичета, но по – голямо внимание отдаде на брюнетката, която се опитваше хем да не го гледа, хем да го гледа, а Джон забеляза всяко нейно действие. С риск да заприлича на някой педофил се усмихна самодоволно и приключи с втората чашка уиски. Личеше си, че и двете момичета бяха по – млади от него /даваше им по седемнадесет години на всяка, макар че изобщо не бе сигурен коя на колко, а и не се интересуваше/.
Изяви обаче и огромното желание да се запознае и с двете. Остави някакви едри банкноти на бара, а след това се приближи до момичета.
-          Мога ли да проявя нахалство и да ви попитам как се казвате? – обърна се Джон и към двете и имаше чувството, че ще се пукне от смях след глупостта, която изтърси.

-Той идва насам!-подшушна, опитвайки се да не е забележимо, Роуз на братовчедка си Татя. Татя се изкикоти, а Роуз не можеше да спре да се изчервява и да изглежда глупаво. Подсъзнанието й крещеше да се стегне и да се държи като жена, но тя вече се бе засрамила достатъчно и все пак секунди преди мъжа да е прекалено близо Роуз си пое дъх и заприлича на самоуверена и пораснала жена, макар вътрешно да трепереше от срам и несигурност.
-Хайде действай!-намигна й Татя, подшушвайки й леко тези думи и отново се засмя. Тя изпи на екс мартинито си като определено бе готова за голям купон. Всъщност Роуз си мислеше, че тъмнокоското предпочита да прекара вечерта си с някое по нахъсано и самоуверено момиче като Татя и, че тя най-вероятно ще бъде зарязана на бара да си се трови с алкохол сама, защото бе прекалено срамежлива за разлика от братовчедка си.
-Татя, приятно ми е!-бързо отвърна русокоската и се усмихна като сложи косата си зад ухото си, а след това се обърна към бармана и си поръча шот текила.
-Роуз, Роуз Хатуей.-лека усмивка се плъзна по устните на Роуз, която едва скриваше изчервяването си. Всъщност това й притеснение по-скоро я караше да изглежда доста сладка и невинна. -На мен също ми е приятно.-довърши тя и завъртя нервно един кичур коса около пръста си.
"Не се прави така, глупачка!"-смъмри я съвестта й, но вече бе прекалено късно и може би вече се бе изложила пред иначе доста привлекателния мъж.
Роуз не бе от самоуверените момичета, които знаят, че безспорно могат да притежават всеки мъж само с щракването на пръстите си. Не, тя бе изключително срамежлива личност, която не бе особено добра в завързването на приятелства нормално и на всичките си срещи се притесняваше като все едно, че излизаше с някоя холивудска звезда и една грешна дума щеше да съсипе всичко, което от своя страна водеше до много грешни думи и изобщо Роуз често объркваше всичко, но чара и красотата й винаги я измъкваха и я караха да изглежда по-скоро сладка и мила от колкото като някоя недодялана глупачка.

Джон погледна брюнетката, която му се стори някак доста привлекателна намигна й, а в следващия момент каза:
- Питиетата са от мен.
След това се обърна и се запъти към собственика на заведението, който всъщност не бе точно собственик. Поздрави го и му изказа сериозните си 'критики' към това, което виждат очите му в момента. Наистина очакваше, че с два милиона може да се постигне нещо много по - добро и ако бе тук, докато го строяха наистина щеше да постигне много повече. И все пак се познаваше. Не искаше и този му разговор да приключи с някоя караница, защото когато спореше с някого егоизмът му надделяваше. А тази вечер нямаше намерение да се кара с никого, защото не му бе това. Поради тази причина се усмихна по най - ужасният подигравателен начин и се върна на бара. Никумо не бе нужно да се занимава с глупаци, защото това, което правеше до преди пет минути бе точно това. Можеше ли да има толкова тъпи хора. Говориш му, а то вместо да каже нещо свястно продължава да държи на своето, а на всичкото отгоре и го прекъсва, което наистина вбесяваше Джон.
Глупостта не е нещо лошо, но всичко с мярка. - каза го човекът, който не можеше да да устои на красивите жени и никога не си слагаше граници;
Забеляза, че брюнетката беше сама, което от една страна го учуди, от друга не чак толкова. Преди да си поръча каквото и да е, макар че след разговора си изгуби всякакво желание за алкохол, отиде при момичето и седна до него.
- Как може красиво момиче като теб да стои само? - попита Хамилтън, а на лицето му се появи една самодоволна усмивка.