Let me taste your blood - Nathaniel Westwick

Характер

Характера на Натаниел е смесица от джентълменско държание и лесна дразнимост. Той се държи, така както хората се държат с него. Ако отсрещната страна е мила и добронамерена, той също е такъв, но ако реши да тръгне с лошо, тогава ще получи много повече, от колкото е очаквала.
В отношението си към момичетата Нейт е странен. Той има не малък брой приятлки с привилегии и никога не е изпитвал нищо сериозно към никое момиче, което е срещал до сега, само към едно единствено, но историята им е трагична, както бихте очаквали и от тогава Нейт ненавижда чувството любов.
Хубавите момичета лесно хващат окото му, но само една е имала сърцето му и не се знае дали ще има втора като нея.

История

-Изгрева е прекрасен.-Нейт бе обгърнал с ръце момичето на живота си и двамата гледаха изгрева на зеления хълм близо до града. Той облегна брадичката си на рамото й и се усмихна. Този момент бе прекрасен, сякаш излязъл от някоя приказка.
-Няма по-прекрасно нещо от теб.-прошепна тихо момчето и си открадна една прекрасна и сладникава целувка.
Двамата с Елизабет планираха да се оженят само след три месеца. Щеше да бъде голяма сватба, защото и двамата произлизаха от заможни и големи фамилии. Той й бе предложил зимата и от тогава планираха тържеството и дори медения си месец, който щеше да бъде прекаран в Лондон и Париж.
-Обичам те.-откъсна се от устните на Елизабет и двамата отново обърнаха погледите си към изгряващото слънце.

Два месеца след този ден.

-Елизабет!-вика му се разнесе из цялото просторно имение. В него се четеше ярост, скръб и дори лудост. Нейт държеше мъртвото тяло на годеницата си, а очите му бяха кръвясали от ярост. Тя вече бе мъртва, цялата бе в кръв. Някой бе влязъл в имението й бе изпил до капка кръвта й, беше вампир, Нейт знаеше това, защото видя следите от ухапвания, той си мислеше, че вече няма вампири тук, но явно бе грешал и някой бе решил да му покаже грешката му. Мъжът се строполи на земята и няколко сълзи се стекоха по лицето му. В този ден той реши да посвети живота си на това да разбере кой е убил Елизабет и да си отмъсти за това.

Година след този ден.

Нейт се събуди със силно главоболие. Той отиде и дръпна щорите, но тогава вместо да се наслади на слънцето, кожата му започна да изгаря и той извика от болка, бягайки към сянката.
-Какво по дяволите?-Натаниел не помнеше последния ден, той му се губеше и на негово място имаше бяло петно. Брюнета се доближи до една маса, на която имаше чаша с кръв и оставена бележка.

"Трябваше да избера дали да умреш или да станеш вампир. Избрах второто, както вече си видял. Съжалявам!"

Той разпозна почерка - бе на сестра му. Колко глупава можеше да е тя? По-добре да го бе оставила да умре, от колкото да го превърне в съществото, което той най-много мразеше. Вените около очите му изпъкнаха и той изпи чашата жаден за още кръв.