Memories remains the same

Беше една от онези прекрасни утрини когато се събуждаш с усмивка или поне беше така за Скарлет.Толкова неща и се бяха случили през последните месеци, че тя вече се чудеше какво става. Низ от събития се лутаха из съзнанието и. Тя придърпа завивките до брадичката си и остана да лежи, окъпана от слънчева светлина, като се стараеше да подреди обърканите си мисли и усещания. Слънчевите лъчи галеха нежно кожата и и сякаш я зареждаха с енергия и сила за днешния ден.
Госпожица Рийвс стана от леглото си с усмивка на лице и се отправи към банята. Докато водата се стичаше успокояващо по тялото и, тя планираше деня си. Искаше и се първо да си направи една разходка в гората. Нямаше да прави сутрешен крос или нещо подобно, както другите хора или същества. Тя мразеше спорта и винаги гледаше да си спести дори и най-малкото физическо усилие. Излезе от банята след като привърши със сутрешните процедури - къпане, миене на зъби.. Скарлет изсуши старателно гарваново черната си коса и я остави перфектно права, днес нямаше настроение за къдрене или нещо друго. Сложи съвсем лек грим, колкото да подчертае очите и устните си. Най-накрая и остана да се облече като избра семпли, черни дънки и тюркоазена риза от финна материя, която подчертаваше изумрудените и очи.
Скарлет взе ключовете си и излезе. Гората беше съвсем близо за това нямаше да и се наложи да върви дълго. Тя се наслаждаваше на всеки слънчев лъч и ходеше бавно и грациозно. Не след дълго, тя достигна добре познатата и гора - нейното тайно убежище, въпреки че с толкова различни същества наоколо се къмняваше да и е единствена любителка. Чернокоската бе потънала в мисли, но леко прошумоляване я върна към реалността, преднея седеше добре познат силует. Въпреки отминалите години тя все още можеше да разпознае тези строги и изящни черти без проблем. На лицето и се изписа изненада, но в никакъв случай неприятна.
- Нейт? - попита тя и на лицето и се появи усмивка.
Изненадата бе породена не от друго, а именно от това, че не го бе виждала от 200 години, което означаваше, че и той някой от всичките разнородни видове на свръхестествени същества.

Нейт въобще не се беше променил, дори мъничко, беше се същият както си го помнеше Скарлет. Запознанството му с него и навяваше доста хубави спомени, макар и да не завършваха добре. Така и не разбра защо изчезна така от Париж.
- И аз се питам същото. - призна си чернокоската и го прегърна, поне една прегръдка и дължеше за мистериозното му изчезване. - А ти къде се изгуби така внезапно?
Това беше въпрос, който наистина интересуваше Скарлет. Наистина се беше разочаровала тогава, но това не пречеше да се зарадва да го види сега. Също така се радваше, че няма да се налагат повече преструвки между тях, тъй като вече беше ясно, че и двамата са далеч от човешката раса. Скарлет знаеше, че не иска да му казва какво е, не обичаше да говори за нейната природа и нейните дарби. Някой я смятаха за величествена, олицетворение на страстта и красотата, но тя знаеше, че е просто поредното чудовище попаднало в погрешната приказка.

- Мисля, че вече ако ти кажа, че съм вампир и ме преследват не малко ловци няма да се учудиш кой знае колко. - призна си Нейт.
- Честно казано и тогава не бих се учудила при положение, че и аз не принадлежа към човешката раса. - засмя се чернокоската. - Но тогава и двамата не знаехме с кой всъщност си имаме работа.
Скарлет не му се сърдеше. Нямаше смисъл да рискува живота си, за да каже чао. Разбираше го добре, защото и тя самата нямаше да отиде при някой, който мисли за човек и да разкрие себе си. За неживите същества като нас се криеше голяма опасност и без да говорим на ляво на дясно какво сме и какво сме правили.
През лицето на събеседника на Скарлет премина някаква неразгадаема емоция за нея. Напрегнатост, колебание.. Не беше сигурна, но и този проблясък изчезна бързо като Нейт умело го прикри с усмивка.
Нейт попита какво се е случило с нея през всичките тези години, през които не се бяха виждали. Истината е че когато сама се запита същия този въпрос не намери точен отговор. Тя самата не знаеше какво се е случило с нея, защото животът и беше доста динамичен, изпълнен със събития, разочарования, болка и раздор. Някой от спомените и бяха като сляти в едно, все едно минаваш по малък крайградски път, обвит с дръвчета и караш с бясна скорост, а дръвчетата символизираха нейните спомени. Той предложи да се разходим и заедно пристъпвахме наоколо, без посока.
- Предполагам, че главно се чудиш какво съм. Може и да ми се посмееш като разбереш, но все пак.. феникс. - призна виновно чернокоската и се засмя. Тя реши, че съвсем не е желателно да му разкрива какво точно имаше предвит под феникс.

Нейт се замисли след като Скарлет му призна расата си и това никак не и се понрави. Наоколо беше доста спокойно, а клоните под краката им припукваха в унисон с приятната песен на птиците. Въпреки спокойната обстановка, Скарлет беше необикновено напрегната и наблюдаваше Натаниел с едва прикрито напрежение. Сигурно беше чувал за подробностите около по-точната и същност и това никак не успокояваше чернокоската. Госпожица Рийвс възвърна спокойството си преди Нейт да е забелязал нещо в поведението и. "Дори и да е чувал, сигурно го мисли за измишльотина" успокой се тя и ведрата и усмивка отново засия на лицето и.
- Доста съм обикаляла, но тук наистина ми харесва. Доста е спокойно и няма много хора. - призна искрено Скарлет. - Ами ти как попадна тук? И успя ли да се измъкнеш от лапите на преследвачите?

- Да тук наистина е едно прекрасно градче. - усмихна се Скарлет - Само че сигурно скоро ще ни се наложи да се махнем от тук. - констатира с тъга в гласа Рийвс. - Мислил ли си за следващото ти местонахождение.
На Скарлет и беше прекалено рано, за да се мести, но тя не знаеше какво ще се случи с нея. Можеше и да изглежда прекалено педантично в очите на някой, но тя винаги мислеше не една, а няколко крачки напред и винаги имаше готов план когато изпаднеше в неприятна ситуация.
- Е, все пак, ако се постараеш няма да е завинаги.. - обади се истинската същност на Скарлет. Колкото и да се опитваше да загърби жестокостта си, тя никога не показваше милост към враговете си. Просто обичаше спокойствието..
- Ами, не далеч от тук. На няколко пресечки от гората. - уточни чернокоската и се обърна към Нейт. - Ами ти?