Carmen

by **Кармен.** Пет Май 09, 2014 9:30 pm

Лик: Барбара Палвин
Carmen 2ev3ugx

Име: Кармен

Години: 21

Външен вид/по желание/: Имам дълга кестенява коса и често обичам да я къдря на големи, стигащи до кръста ми къдрици. За мен това е красота. По принцип косата ми е права, за което много момичета ми завиждат, но аз лично не обичам правите коси. Казват, че лицето ми има красиви черти, които го правят неустоимо. Имам добре изписани вежди, големи и красиви сини очи, високи скули, малко носле и плътни устни. Тялото ми е стройно, с красиви извивки, защото все пак съм сирена, а и спортувам доста.

Характер: Аз съм добра и винаги съм на среща, когато някой от моите приятели има нужда от мен. Това ми е в кръвта. О, да, обичам този израз.. Не съм предателка и никога няма да бъда. Винаги съм положително настроена към нещата и се стремя да намирам доброто във всеки. Все пак всеки има добра страна в себе си, която в някои е скрита, а в други не. Понякога се дразня на хора, които се държат надменно и лицемерно. Това за мен е най-грозното нещо. Обичам да се забавлявам и не гледам назад в миналото.

История: Историята ми, която ще чуете ще е интересна за някои, а за други не. За мен лично бе едно преживяване.
Израснах в семейство сирени в океана. Бях в едно племе с други като мен. Беше толкова красиво.. Океанът ме направи такава, каквато съм сега. Той ме отгледа. Бях наистина щастлива. С приятелки по цял ден плувахме, събирахме мидички, които после ни служеха като украшения за косите ни, танцувахме весело, а вечер се събирахме цялото стадо и си разказвахме истории. Да не забравя да спомена, че най-много обичах, когато отивахме на брега и късахме от красивите цветя, които сякаш ни омайваха. Аз винаги обичах да си слагам по едно-две в косата си. Да си призная, все още обичам.. Но един ден всичко се промени. Красивата приказка свърши. Завинаги. Когато бях на 16, още в тийнеджърските си години, стана нещо неочаквано. Нещо непредвидено. Една късна вечер, по време на сън, чух как майка ми вика на всички да стават, да се събудят. Скочих рязко. Всички бяха паникьосани и можех да прочета в очите им ужас. Събудих най-добрата си приятелка, която явно не бе чула крясъците на другите. Спеше до мен кротко, бутнах я леко и тя отвори сънените си очи. Попита ме какво има, а аз й отговорих, че нещо е станало и трябва да тръгнем по най-бързия начин. Хванахме се за ръце и тръгнахме след семействата си, след нашето стадо. Излезнахме на брега. Не бяхме малко сладо. Когато чух майка ми да ни казва какво е станало се шокирах. Не можех да повярвам какво се е случело. Как беше възможно? Как беше възможно друго стадо сирени да превземат нашата крепост? Как може да има толкова лоши създания от нашата раса? Оттогава си казах, че ще бъда по-добра. Обещах си да бъда най-добрата версия на себе си.
Стадото ни се пръсна по света. Едни отидоха в Европа, други в САЩ.. Аз и моето семейство останахме в града, в който онази нощ се озовахме. Заживях, преструвайки се на обикновен човек. Обикновено момиче на 16. Но не бях. Душата ми бе на сирена. И все още е.

Ако може да промените името ми на Кармен. I love you