i don't know who i am anymore;

Сънувах я отново. Градината, в която израснах, но клоните на ябълковите дървета бяха сухи и сбръчкани. Тревата приличаше повече на слама, а ябълките гниеха върху земята. Не помня някога въздухът да е бил толкова задушлив, нито пък атмосферата толкова безцветна, приличаща на стара, покафеняла снимка, каквито хората обичат да разглеждат и пъхат в стилни черни на цвят рамки.

Луиза Копонен не е истинското ми име, разбира се, аз едва ли вече бих могла да кажа, че имам такова. Наричаха ме Амара; означава "вечна", ако ви интересува. Наскоро някой ми каза, че означава също и "страдание". Бих казала, че и двете значение имат известна проява в живота ми. Аз никога няма да умра и това до известна степен е превърнало живота ми в безспирно страдание. Нямам представа от колко време съм на земята, но определено помня, че е повече от годините, с които се представям. Развитието на човешкото общество е интересно и изумително събитие.

Градината, за която споменах по-рано е моят дом. Грешка, беше моят дом. Предвид настоящото знание, с което съм дарена, предполагам би ви изненадал факта, че съм израснала в Рая, но повярвайте ми тогава едва ли някой е предполагал, че съм много повече от поредния ангел. Не съм сигурна, че въобще е уместно да използвам тази дума по отношение на себе си. Истина е, че до известна степен притежавам онзи благореден ген, но душата ми отдавна се е превърнала в бойно поле на една безспирна война между доброто и злото. Не съм нефилим. Не съм и дете от забранената връзка между ангел и демон, въпреки че понякога ми се иска нещата да бяха толкова прости. Аз съм... Аз съм изчадие. Мисля, че братята и сестрите ми се изразиха най-точно, използвайки точно тази дума, докато ме прогонваха от Рая. Все още никой не е успял напълно да разбере как е възможно да има подобен вид и доколко знам съм единствената...

Аз резултатът от осъществила се връзка между ангел и сомнамбул някъде назад в миналото, когато предполагам нито един от двамата не е имал представа що за гротескно подобие на човешко същество е бил другия. Не мислете, че думите, с които описвам себе си и родителите си, са знак на омразата ми към тях или самата мен. Животът ми в Рая ме е научил да бъда откровена в изказванията си, затова и съм точно такава, въпреки че животът сред хората ме е научила да лъжа и да прикривам истината. Обещах си обаче в разказването на историята си да бъда искрена. Аз съм изчадие, не сте ли съгласни? Родителите ми пък наистина са гротескно подобие на човешко същество, защото нито един от тях не може да се впише напълно в тази категория, колкото и да му се иска.


А сега ще се запитате какво точно представлява моята същност? Не съм напълно убедена все още. Единственото, което знам е, че умея да контактувам с останалите ангели, умея да се възстановавявам сравнително бързо, както и да лекувам околните, да бъда съпричастна на болката им. От друга страна, от време на време се побърквам, откачам, ходя на сън и върша неща, за които не си спомням. И в двата случая обаче не бихте ме разпознали сред тълпата. Сливам се умело, досущ като родителите си. Както казах вече, изчадие, гротескна форма на човешко същество с единствената разлика, че съм безсмъртна. Така де, по принцип съм, но има още нещо... В нощта, в която паднах на земята, в която бяха прогонена от Рая... Те не просто ме прогониха, те ме проклеха никога да не узная сладостта от смъртта и сега всеки път, в който съм на крачка от това, аз се връщам обратно. Понякога със спомени, понякога без. Всеки път е различно.