Bar "Night"

Хел беше изключително доволен от факта, че Джон реши да заспи. Известно време държа очите си затворени, а в следващия миг ги отвори. Дали Хамилтън някога се бе сещал за Хел, всъщност? Винаги заспиваше спокойно, което караше Кинг да мисли, че приемникът му не знае за съществуването му. Е, поне можеше да се забавлява, докато глупакът си спи тихо и спокойно, мислейки си, че все още е на мекото легло.
На Хел му се искаше да се изсмее подигравателно на Хамилтън, но реши да си запази коментарите за себе си или по – скоро да вземе да му напише мнението си на лист хартия, макар че такъв глупчо не заслужаваше вниманието му. Отиде до огледалото. Огледа се, а след това взе гребен и съвсем леко среса косата си, която сега придоби прекрасен вид. Кинг се облече по начина, по който винаги се обличаше – дънки, риза и спортно сако и излезе от къщата, запътвайки се към бара, в който често ходеше.
Много се радваше, когато нахалните глупачки си мислеха, че Хел е за всеки и могат да го въртят на малкия си пръст. Все пак Кинг не бе като Джон. Той бе разумен човек, който не е загубил живота си безразборно правейки секс. За него винаги е имало и ще има една специална, която ще го накара да се чувства страхотно. Една, единствена, която ще го обича и която той ще обича.
След около пет минути вече се намираше пред бара. Влезе в заведението и се насочи право към барчето, сядайки до една млада и красива госпожица. Поръча си уиски, но преди да отидат за поръчката му Кинг реши, че няма да изпие просто една чаша, а направо цяла бутилка, за това и си поръча бутилка уиски и се обърна любезно към брюнетката.
- Здравей, госпожице. Изглеждате наистина отегчена от това място, или греша – рече Хел и се усмихна самодоволно.

Днес Оливия бе решила да отиде в местният бар. Облече едни дънки и една блуза. След това застана пред огледалото и се огледа. "Както винаги красива" помисли си тя се подсмихна. Да, Холп имаше голямо самочувствие за себе си. Тя си мислеше, че тя е перфектна, а всички останали са по - ниши от нея. Мислеше си, че най - красива, че най - умна и че е най - добра изобщо във всичко. Естествено това самочувствие понякога й е изигравало лоша шега, но все някак тя се е справяла.
Оливия облече коженото си, кафяво яке и взе чантата си и тръгна към бара.
Вечерта пъргаво се разпростря над мистичния град, докато Оливия бавно си поправяше път към входа на най - посещавания бар в Син Рид (главно от нея) "Night". Необичайното този път бе, че бeше сама. Обикновено бе с нейните приятелки. Даже твърде силна дума да кажеш, че са приятелки. Всъщност те може и да си мислят така, но Оливия само ги използваше за собствените си цели. Възползваше се от тях и само толкова нищо повече.
Фигурата на брюнетката внезапно се появи на входната врата. Щом влезе музиката, миризмата на алкохол и цигари я заляха. Тя не си падаше много по този миризма, но бе свикнала. Все пак бе редовен член на бара. Тя се огледа и седна на една от масите. Викна сервитьорката и си поръча едно уиски. Докато чакаше поръчката си някакъв мъж седна до нея и я заговори. Никак и не се и учуди. Все пак брюнетката бе редовен член на бара и често я заговарях непознати. Някои ги отрязваше, а с някои се забавляваше. Зависеше колко дълго момчето щеше да задържи интереса й. Изглеждаше й че този ще бъде един от тези след като го по - огледа.
- Има нещо такова - рече Оливия. След малко питието й пристигна тя го взе и отпи малко от него. - Та с кого има честа да разговарям?

Слушайки момичето и усмихвайки се по онзи така страхотен и перфектен начин Хел взе голяма чаша и наля в нея уиски, започвайки бавно да го пие. Всички казваха, че уискито се пие чаша след чаша наведнъж, но всъщност предпочиташе да пие бавно и по – малко, каквото и да пие.
Огледа момичето, което сега, заглеждайки го повече му приличаше на малко лигаво момиченце, което просто е решило да дойде тук и да виси пред бара, като някоя седнала статуя. За сметка на това виждаше пламъчета в очите й, което донякъде му се хареса, но едва ли имаше желание да прави секс или каквото и да е с някое малко момиченце на каквото му приличаше това тук.
-Хел – рече мъжът и извъртя глава към брюнетката, усмихвайки й се.
Е изглеждаше му като малко момиченце, но всъщност бе и много красива, което щеше да й донесе голям плюс след време. Кинг отново отпи от питието си, а след това свали якето си, защото имаше чувството, че му пречеше. Постави го на бара и не след дълго попита:
-Ами вие, госпожице? Как е името ви? – попита с надсмешка Хел и отново я погледна.