Асмодий

Име:
Катарина Хатауей/Асмодий

Раса:
Смъртен грях /похот/

Дарба: похотливост

Години:
Съществува от началото на създаването на хората, но живота си като "човек" започва от 1249 г.

Характер:
Необичайно агресивена, примитивна и жестока. В нетрезво състояние е склонна към буйства и скандали. В живота си се ориентира накъдето духне вятъра. Изкарва се мъченица, а всъщност презира всички, считайки се за център на вселената. Не мени убежденията си, но обича да спори, за да се присмее над опонента и израсне в собствените си очи. От страх може да нападне пръв, но когато почувства опасност, се спасява с бягство в своята дупка - мястото, което обича повече от всичко. С удоволствие очерня всички, опитва се да се изкара господарка на положението, като се преструва на силна и уверена. Обожава да гледа как хората пред нея страдат и се мъчат да оцелеят.
Единственото нещо, от което се интересува е самата себе си. Друг не я интересува. А и защо ли? За нея всички са грозни пъпчасали 'чудовища', които постоянно си врът носа там, където не им е работата. Мрази хората ... ненавижда ги. Мрази и другите същества, мрази всеки, който не е нея! Обожава да използва собствената си природа. Та тя е похот за Бога! Би могла да накара всеки да един минещ покрай нея да целуне мъжът/жената, която първо види; може да го накара да прави секс сам със себе си дори! Тя притежаваше толкова много сила, че дори Господ не можеше да се мери с нея.

История:
Похот е създадена още със сътворяването на първите хора и животни. Тя всявала похот по цялата земя. И всичко това ставало, докато била заключена в една скала. Всеки можел да я види, защото тя приличала на една красива жена, но никой не можел да я доближи. Хиляди години наред живяла в сянка. Всеки, който минел през нея бил очарован от това 'природно творение'. Всеки искал дори за миг да докосне тази статуя. Чувствал се сякаш омагьосан. Един ден, в една зимна утрин една вещица минава покрай Похот. Заглежда се в нея продължително и след броени минути изрича заклинание, което да направи така, че скалата да се съживи, но вместо това тя така обърква заклинанието, че Похот излиза от статуята си, в която остава частица от нея, която и до ден днешен всявала похот у хората, а самият смъртен грях бил освободен. Той бил невероятен, страхотен, прелестен.
След всичко това вещицата успява да й помогне да се приспособи към този свят. Намира й дрехи, а след това помага на Похот да си смени името, което нямала, но с течение на времето решила, че трябва да носи названието Катарина Хатауей. Дори не отива да го смени, а просто избягва от вещицата и се мести Бартън Холоу, където и до ден днешен живее. За разлика от другите грехове Кат е 'смъртна'. Тя може да бъде убита с омагьосана кама в сърцето или вещица да използва цялата си сила, за да я убие. Раните й заздравяват малко по - бързо от тези на човека. Ако бъде убита ще се върне в статуята си и отново ще бъде онова, което преди хиляда години е била.

Лик:
barbara palvin

Одобрена си и добре дошла!