Бездушниците и Душите

by **Анастасия** Нед Мар 20, 2016 6:10 pm

Бездушниците са съществата без душа, неспособни да изпитват, каквито и да е било емоции. Бездушници стават само онези, чиито души са откраднати от демоните /като не е задължително да е кражба, човек може да си я даде доброволно/. Всяко същество, без демоните, сомнамбулите, ангелите /нефилимската душа би могла да бъде взета/, конниците, смъртните грехове, може да даде душата си - ако има хибрид, който носи в себе си нещо от по - тези раси, например, хибрид между ангел и феникс, то душата му не може да бъде взета, но ако е демон и човек, съществото става по - слабо и тогава може, но само ако човекът е замесен.. Като всяко създание остава със същите си способности, но без емоции.
Има два вида бездушници:
1) Тези, чиито души са управлявани от демоните. Когато човек даде душата си демонът, който вече я притежава може да избере или да я контролира /като контролира и човека по този начин/, или да се нахрани с нея. Ако избере да я контролира, то човекът, както и всяко друго същество, е подвластно на демона, който е взел душата му. "Командата" може да бъде дадена в момента и тя задължително бива изпълнена без възражения /не защото не се противят, а защото нямат "опцията" - не искам; правят го директно или когато се изисква/. Ако човек бъде с открадната душа, то той продължава живота си и когато му дойде времето остарява и умира. Само демонът откраднал душата на човек, същество, може да му я върне, никой друг.
2) Тези, чиито души са изядени, стават безсмъртни и вечно бездушни. Могат да бъдат убити само от демона, взел душата им, на когото те вече не са подвластни, защото душата им я няма. Притежават регенерация, докато "тип 1" не я. Само рана, нанесена им от човека, отнел душата им, не зараства веднага, независимо от това дали съществото е човек, вампир. Човекът също става безсмъртен, но без душа докато не бъде убит.

И двата вида бездушници, нямат чувства, но въпреки това, това не значи, че нямат цели. Напротив. Именно, защото не ги интересува, опитват най - различни неща. Някои, които могат, може да се опитват да вземат душите си, не защото им пука за чувствата им, а защото искат да си припомнят, да разберат какво е. Просто искат, желанието им може да изчезне и никога не е сериозно, но това, че човек няма душа, не значи, че няма характер, нали?

Демон може да изтръгне душата си, което не го прави бездушник, тъй като не е подвластен на никого. Прави, каквото сам реши и може да си върне душата, когато иска. Но отново няма и чувства.

Душата на всяко създание /абсолютно/ има добро и зло. Разликата е, че докато доброто е море, то злото е дребен остров. Човек е създаден чист, при което няма начин злото да властвува, освен ако човек сам не го развие или някой демон не направи така. Не само човекът, но и съществата. Дори смъртните грехове имат добро.
Душата е невидима за всички, освен за демона, който вижда бяло-добро и черно-зло. И двата полюса блестят и са почти прозрачни.
Ролята на душата в Забранената гора е именно тази, която създава неприятности на хората в нея. /природни бедствия, например; няма значение дали е повече добра или повече лоша/ Колкото повече души, толкова по - лошо за хората паднали в гората.