Пътят към гората

by **William Gavankar** Сря Дек 03, 2014 10:11 pm

Катарина излезе навън. Имаше нужда от малко чист въздух и малко почивка от "тухленото гробище", в което живееше. Когато си помисли обаче, че чистият въздух би й помогнал да се върне отново в реалността, остана отново разочарована. Не очакваше денят й да мине токова зле. Всъщност ... никога не бе очаквала от осемстотин години насам да има лош ден, но днес сякаш го предрече и сега й се налагаше да търпи "предсказанието си".
Вече бе на около километър от дома. Настроението й веднага се повиши щом пред погледа си видя гората - едно от малките неща, които я караха да се чувства добре, а това не бе често срещано явление. Бе прекарала толкова време там .. почти откакто се бе родила Обичаше горите, защото ако не съществуваха нямаше да може да заблуди толкова лесно Луцифер и слугите му, че все още е заключена в онази статуя, в която трябваше да бъде, докрая на човешкото съществуване.
Добре, че не остана там, защото наистина се умори от това да стои на едно място и да гледа щастливи хора около себе си. За това ги мразеше ... защото можеха да са
щастливи, а тя не! Защото не можеше да се омъжи без да загуби силата си или да бъде наказана жестоко. Мразеше това, че не можеше да бъде и тя като тях ... глупава и наивна, а толкова много искаше да бъде такава. Да не се интересува от това, което боговете са й предначертали или от наказанията, които ще се наложи все някога да получи.
Вече бе много зад пътя, по който бе дошла, но все още усещаше смесения чист въздух с този на автомобилите и фабриките в града.
Изведнъж и спокойствието в гората бе нарушено. Тя обаче остана в покой. Огледа се и се ослуша, когато не забеляза нищо подозрително продължи да върви напред. Не след дълго пред себе си забеляза човек. Нещо съвсем необичайно за тази част на гората. Веднага щом го забеляза смени пътя си, но тя все още го виждаше и се обзалагаше, че и той щеше да я види, ако бе завъртял главата си малко по - вляво или поне се бе заслушал в ужасно силния тропот на обувките на Катарина.

Пътят към гората

Пътят към гората

Re: Пътят към гората