But i can't compete with a she wolf... What do you see in those yellow eyes cause I'm falling to pieces

31 декември, 2012
-Ди, трябва да тръгваме – из къщата се разнесе мъжки глас.
Естествено че закъснявах. Продължих да тичам из стаята събирайки разни неща, които може би ще ми потрябват и ги вкарвах в чантата си.
- Само секунда.
Нахлузих едни черни обувки на токчета и заподскачах по стълбите. Щях да ходя на някакъв новогодишен купон заедно с гаджето си. Къщата в която трябваше да отидем обаче беше извън в града и на практика се намираше в гората,  моето ужасно много ме притесняваше, но реших да си замълча. Не обичах гората. Винаги се притеснявах, че може да се появи някое диво животно… например пума. В гората имаше ли пуми изобщо?
***********************************
Качих се в колата и след около 30 минути пристигнахме. Уау. Беше претъпкано и се усещаше силна миризма на алкохолни напитки и злоупотреба с разнообразни парфюми. След като се поздравих с няколко приятели се запътих към барчето и оставих гаджето си при компанията му. Взех си коктейл. После още един. И отново. И седях на бара сама повтаряйки това действие докато загубих бройката на напитките и леко ми се виеше свят. Понякога се чувствах толкова антисоциална… Всъщност това се случваше доста често, но както е да е. Преживявах го с най-добрите си приятели Алкохол и Шоколад.
След като официално се отегчих от седенето сама реших да изляза на двора и да потърся гаджето си. Този двор дори на беше ограден… просто се сливаше с заобикалящата го гора. Потреперих за момент и после реших, че ще е най-добре да се абстрахирам от този факт. Застанах до една масичка и започна да оглеждам хората. Не успях да забележа този, който търсех, но видях някакъв човек, който беше застанал между дърветата. Той гледаше право към мен. Сякаш ме викаше… По някаква незнайна причина последвах глупавия си импулс да отида при него и се затичах напред.
Не знам какво точно се случи и къде изчезна той, но аз се загубих в гората, оставайки сама с всичките си нелепи страхове. Тази толкова неприятна и силна емоция, която ненавиждам, колко и да се говори, че доста често предпазва хората от опасности. Тези мисли още повече ме притесниха. Страхът ни ни възпираше от извършване на рисковани действия, които мога да завършат доста зле. А аз не се бях слушала в него. Облегнах се на едно дърво, твърде боязлива за да се опитам да се върна или изобщо да помръдна. Оставяйки паниката да ме превземе поставих главата си на коленете и просто стоях така. Не знаех колко време е изминало но изведнъж чух някакъв звук. Усилваше се, сякаш се приближаваше към мен. Звучеше като ропот на копита. Надигнах се и се огледах наоколо и ги видях – стадо уплашени елени. Колко навътре трябва да съм влязла в гората за да видя нещо такова? Те минаха на сантиметри от мен и аз се отдръпнах леко назад. След като отминаха се изправих и побягнах. Просто така – събух си обувките и се затичах в посоката, в която предполагах, че се намира купонът. Очите ми се насълзиха и невиждайки нищо по едно време се спънах. Нямах сили да стана за това изпълзях малко в страни и се подпрях на нещо, което предполагах, че е камък. Затворих очи за момент от болка. Коляното ми беше разкървавено и щипеше ужасно много. След малко усетих как някой пристъпва близо до мен. Отворих си очите, но те още бяха насълзени и не виждах нищо.
-Ехо? Кой си ти?
Гласът ми трепеше и звучеше като на някое пет годишно момиченце. След това настана тишина. Сякаш който и да беше си е тръгнал. И тогава чух ръмжене. Силно, оглушително ръмжене като от вълк. И след това пълен мрак.
1 януари, 2013
Събудих се в леглото си, у дома. Може би просто бях сънувала или съм припаднала от всичкия алкохол, който изпих и после са ме върнали вкъщи. Отвих се и станах от леглото, като отидох пред огледалото. В косата ми имаше листа, гримът ми се стичаше навсякъде по лицето ми а роклята ми беше скъсана в дясната част, малко над кръста ми, като че ли със зъби.
Изкъпах се набързо и слязох на долния етаж за закуска. Момчето ми ме чакаше, седнал на барплота.
-Добро утро. – той се изправи и ми залепи целувка на бузата – Къде беше снощи? Търсех те след купона но те нямаше.
Зениците ми се разшириха от ужас, но опитах да се успокоя и да не стресирам и него.
- Хм, не помня. Май си взех такси.
Лъжата ми не беше особено убедителна, но той явно реши да не ми задава въпроси и ме остави да закусвам сама, като каза, че имал малко работа. След като се нахраних се качих в стаята си за да се приготвя за излизане. Облякох се набързо и си изсуших косата, след което сложих минимална доза грим. Когато вече бях готова отворих врата, но първо се завъртях за да се погледна в огледалото. При това движение обаче моята непохватност успя да бутне една ваза с цветя при което аз се ядосах и се запътих за метла. Изправих се и тогава видях отражението си. Очите ми светеха. В жълто…
4 януари, 2013
Събудих се в 6:12 сутринта с писъци. Бях сънувала най-ужасния кошмар. Протегнах ръка към частта на леглото, в която трябваше да се намира гаджето ми, само за да се уверя, че той не е там и кошмарът ми не е истина. За радост той си беше там, но нещо не беше наред. Той беше студен и не хъркаше както по принцип правеше. Включих нощната лампа, притеснена, че му е станало нещо.
И отново изпищях. Той беше облян в кръв и имаше огромна рана на вратът. И знаех какво е станало. Аз го бях убила..
Взех телефона му и се обадих на полицията без да кажа каквото и да било, просто го оставих така, събрах най-важните си неща и си тръгнах. Бях убила и после оставила любовта на живота си да лежи мъртъв на леглото докато аз бягам от града.