"Hi, I think you're my sister." (-rachel and Rose)

Поредната светкавица раздра и освети тъмното небе, карайки всяко косъмче по тялото на Роуз да настръхне.
"Какво правиш по дяволите?"-питаше я съзнанието й, но тя не му отговаряше, а продължаваше да кара по мокрия асфалт. Всъщност тя знаеше какво прави и защо го прави точно сега, просто искаше да я открие- момичето, което бе нейната биологична сестра.
Денят за госпожица Хатуей определено бе труден и дълъг. Не можете да си представите каква бе реакцията й, когато в пощата й дойде акт на раждане, на който пишеше "Рейчъл Арджънт", придружен с медицински документ, който потвърждаваше кръвната връзка между даденото момиче и Роуз. А не стига това, а и онзи мошеник Даниел я е лъгал с най-добрата й приятелка в продължение на седмици.
"Каква глупачка си, Роуз."-продължаваше да й досажда подсъзнанието й, припомняйки й грозната картинка, която видя с целуващите се Даниел и момичето, на което дори не искаше да споменава името, защото и двамата вече бяха мъртви за нея. И без това мислеше да се махне от онзи ужасен град, може би това бе знак, че трябва да го направи сега.
Някаква лампа на таблото на колата светна и Роуз тихичко изруга.
-Наистина ли ще ме оставиш по-средата на пътя?-недоумявайки изкрещя тя на колата, като усещаше, че вече сълзите й напират да се стекат по лицето й. -Не може да бъде!-каза тя, удряйки волана на черния мини купър. Тя извади телефона си и погледна GSP системата, която я осведоми, че адреса, който търсеше е само на една пряка от мястото, където тя закъса.
"Е, добре."-каза си тя на ум, взе чантата си и един черен чадър и слезе от колата, като я заключи. Докато вървеше се чудеше как да действа. Все пак не може да се изръсиш пред вратата на някой с думите "Хей, аз съм сестра ти." . Всъщност Роуз не бе планирала днес да я посети, първо искаше да събере мислите си, но след случилото й се реши да се махне и не знайно защо избра тази посока. С всяка измината крачка усещаше страха и адреналина, които се покачваха и най-накрая стигна заветната къща. "Пожелавам си късмет!"-каза тя на ум и позвъня.

Чуха се стъпки, бравата е натисната, вратата се отвори и пред Роуз застана сестра й или поне това трябваше да е тя. Хатуей за миг огледа момичето, което имаше дълга кестенява коса и слабо телосложение.
-Не..ъъ..всъщност..-Роуз реши да не накара направо, а по заобиколния път, дори се поколеба дали изобщо да й каже, че всъщност й е сестра.-..закъсах с колата си една пряка надолу и се чудех къде мога да открия бензиностанция наблизо?-започна тя неуверено и с треперещ глас.
"Колко глупаво!"-скастри я подсъзнанието й набързо. Нормалните хора не се натрисат изневиделица на току що откритите си биологични сестри, това не е никак възпитано и нормално. Но тя бе съвсем малко отчаяна, е, може би не чак толкова малко, а по-скоро много отчаяна и не само, чувстваше се излъгана и обидена. Чудеше се как ли би реагирала Рейчъл? Сигурно щеше да стане една каша, ама вече бе позвънила и нямаше връщане назад, за това се насили да се усмихне и май успя.